Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— За един-единствен подкуп?

— За подкупването на един-единствен човек. Политици, висши държавни служители, ключови бизнесмени и якудзите — четирите стълба на властта и корупцията в Япония. Не всички са корумпирани, както би си помислил човек, но достатъчно хора по върховете на властта са, което е достатъчно пипалата на покварата да плъзнат във всички посоки.

— Какво стана по-късно?

— Баща ми се опита да промени това положение. Той и още няколко от по-младите в лобито обединили усилията си и образували анкетна комисия, която просъществувала известно време и отбелязала известен напредък, но по-късно започнала да се разпада. Част от членовете й били просто подкупени, други били арестувани по скалъпени обвинения в корупция, а трети били само сплашени и принудени да напуснат. Било е добре организирана кампания, целяща да сплаши ентусиастите, замислена с безскрупулна проницателност, а човекът, който стоял в дъното на замисъла, е бил моят дядо. Притежавал е власт и не е искал да я отстъпи на никого, дори на родственик, освен ако наследникът му не приемел неговите условия и определеното от него време за предаване на властта. А то още не било настъпило. Бил е гениален куромаку и едновременно противен корумпиран старец, но е нямал равен на себе си в задкулисната надпревара за властта и е бил твърдо решен да не позволи на никого да го измести от върха.

Фицдуейн зяпна изумен, когато казаното от Чифуне достигна до съзнанието му.

— Ходама? — каза той. — Ходама е бил твой дядо?

Чифуне се обърна към него.

— Има и други куромаку — бавно рече тя.

Беше се подпряла на лакът и сега лицето й беше на сантиметри от неговото. Улавяше дъха й, докато говореше. Свещите бяха зад нея, затова лицето й оставаше в сянка. Виждаше само елегантния, прелъстителен силует на нейното тяло. Трябваше да си напомни, че тази жена беше обучена да убива и че можеше всеки момент да активира уменията си, получени по време на обучението. Тази жена бе рискувала живота си заради него и беше му предложила да вкуси от неподозираните удоволствия, които тялото й можеше да дарява. Тази жена беше изцапала ръцете си с кръв. Като него самия. Свързваше ги животът в един общ, но различен от нормалния свят.

— Ти си внучка на Ходама — каза Фицдуейн, преструвайки се, че не беше чул нейното отрицание. — Господи, кои друг знае това? Как тогава си допусната до разследването? Нима в този край на света понятието „противоречие на интересите“ не значи нищо? Или това е просто поредното различие между Япония и нас, гайджините ?

Чифуне се наведе напред и го целуна, за да го накара да замълчи.

— Проклетият старец уби собствения си син — отвърна тя. — Уби баща ми, за да запази своите разклатени позиции. След като по-голяма част от съмишлениците му бяха принудени да напуснат комисията или отстранени, баща ми беше намерен с прерязано гърло в кабинета си, с бръснарско ножче в ръката. Впоследствие в сейфа му бяха открити пари и други уличаващи в корупция доказателства. Следователското заключение беше категорично: самоубийство. „Опозорен политик се самоубива.“ В онези времена често се случваше.

— Откъде знаеш, че не е било самоубийство? Как си научила всичко това?

Чифуне се усмихна тъжно.

— Повярвай ми, права съм. Двамата с баща ми бяхме много близки. Аз вършех секретарската работа на анкетната комисия и работех заедно с него за подготовката на реформите, които планираха. Водех цялата документация и знаех какво имаше в личния му сейф, а също и какво смяташе да предприеме в деня, в който умря. Всичко е било инсценирано. Било е убийство. В това съм абсолютно убедена. Заявих открито убеждението си пред дядо ми и той буквално си призна, а след това ми се изсмя. Той презираше жените. За него ние бяхме просто инструменти, не човешки същества. Смяташе, че сме създадени да се подчиняваме и да бъдем използвани.

— И тогава си решила да го опровергаеш — каза Фицдуейн. — Използвала си своите контакти, за да влезеш в Коанчо и си започнала да работиш за тях под фалшиво име. Специалните служби са били най-лесният начин да научиш за мръсните ризи на хората, които си мразела. А рано или късно е щяла да се появи възможност да удариш по тях.

Чифуне кимна.

— Баща ми беше установил контакт с Коанчо. Именно хората в него най-добре виждаха в каква степен се ширеше корупцията, а завеждащият службата генерал бе приятел на баща ми. Ако не бяха го убили, специалните служби щяха да предоставят на баща ми информация, която да му помага за успешното прокарване на реформите.