Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Толкова време сме продължили да се любим, предполагам — сънено отвърна той. — А колко време сме почивали?

Чифуне се разсмя.

— В банята има самобръсначка. А аз до петнадесет минути ще съм готова с храната. Гладен ли си?

Фицдуейн се пресегна и дръпна колана на хавлиения халат.

— Будоарен говор — каза Чифуне.

Беше гола, лежеше с гръб към него и наблюдаваше разсеяно свещите, наслаждавайки се на играта на сенките, променящи се при всеки полъх на нощния бриз.

Фицдуейн се усмихна, но не я поправи. Чифуне говореше много добре английски, само от време на време допускаше по някоя незначителна грешка. Отпи отново от шампанското. Нямаше точна представа дали беше сутрин, обед или вечер, но шампанското беше превъзходно.

Чувстваше се отново зареден с енергия след дългия сън и след любенето, след душа и избръсването, последвани от леката закуска, след повторната любовна игра и сега, след като се замисли, стигна до извода, че нямаше нищо по-хубаво от това да се излежаваш в леглото с жената, която те е любила, и да разговаряш с нея, освен ако не правиш всичко това с бутилка прилично вино на разположение.

Чифуне се обърна, за да вижда лицето му.

— Будоарен говор? — повтори въпросително тя. — Почти те чух как се усмихваш, гайджин .

Фицдуейн се разсмя.

— Будоарен разговор.

Чифуне дръпна завивките от него, целуна го игриво по гърдите и отново го покри.

— Благодаря ти. Английският непрекъснато подвежда човека.

Фицдуейн не желаеше да разваля приятната атмосфера, но имаше неща, които го интересуваха, а Чифуне сякаш изпитваше нужда да говори.

— Какво искаше да кажеш за будоарите? — тихо попита той.

Чифуне се усмихна, но не погледна към него. Японците правеха игри на думи е английския глагол „to pillow“ 19 19 Полагам глава на възглавницата (англ.). — Б.пр. и на техния език той се бе превърнал в евфемизъм за „любя се“.

— Ти никога не казваш нищо направо, Хюго — рече тя, — но си човек, който предразполага към доверие, с теб е лесно да се говори. Обяснявам си го с това, че си човек с принципи и винаги ги отстояваш. И наистина те е грижа. Толкова много са хората, които въпреки че ежедневно се сблъскват с проблемите на други хора, дълбоко в сърцата си остават безразлични към тях. Просто ти помагат да запълниш времето си, но в действителност не могат да ти помогнат. За да помогнеш на някого, той трябва да те интересува. А с проявата на загриженост човек става уязвим. Защото вече има какво да губи. Загрижеността те излага на риск, тя крие опасности.

Фицдуейн остави чашата с вино и обърна лице към нея. Чифуне лежеше с гръб към него, той я прегърна с лявата си ръка и я притегли към себе си. Тя се сгуши в неговите обятия и притисна ръката му към гърдите си.

— Не говори, Чифуне — каза той, — освен ако не чувстваш, че трябва. Не е нужно.

— „Не казвай нищо, за което по-късно ще съжаляваш“ — цитира тя. — Отпусни се, Хюго, научила съм си добре урока и зная как трябва да се държи един служител на Коанчо. Добре съм подготвена за тази игра и затова съм все още жива. Но понякога изпитвам потребност да дишам, да говоря открито, да си представя, че не съм част от този свят на параноя, корупция и измами. Сигурността може и да е потребна, но тя задушава личността. Понякога ми се иска да можех да имам деца и да живея нормален живот, да стана образована майка и да се омъжа за сараримен. А по-късно да започна да се оплаквам, че съпругът ми почти не се прибира — през цялото време е или на работа, или на почерпка с колегите си, или пък от сутрин до вечер пътува с метрото.

— Коя си ти, Чифуне? — попита Фицдуейн. — Откъде си започнала? Как попадна в тази професия?

Чифуне замълча и Фицдуейн реши, че няма да получи отговор на въпросите си, когато тя заговори отново:

— Баща ми беше политик, и неговият баща също е бил политик. Звучи като подигравка с демокрацията, но не е нещо необичайно. Напоследък все повече политически постове се предават от баща на син, сякаш са някакво наследствено право и същото се получи в нашия случай, независимо че дядо ми е бил лишил моя баща от право на наследство. Но съюзниците си остават същите, независимо от смяната на отделните представляващи ги личности. Също като дядо ми, баща ми е бил член на политическото лоби, оглавявано от Ходама, но по-скоро като разколник. Израснал в света на платената политика и в началото я приемал като нещо съвсем обичайно, но по-късно започнал да мисли за себе си. Имал е много идеи, политически цели, които желаел да постигне, но накъдето и да се обърнел, непрекъснато се натъквал на бюрократични пречки. Светът се управлявал от тайни интереси, а в политиката били замесени такива огромни суми, че всеки, който се изправел на пътя им, неминуемо бил отстраняван. Говоря за милиарди йени, за милиони долари. Подкупът, който се давал на един областен управител например, за да спечели определена фирма договор за построяване на крупен обект, нерядко достигал цифрата двадесет милиона долара.