Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Вече ви мислех за мъртъв, гайджин — с усмивка каза тя.

— Наистина едва не умрях, когато изстреляхте онази четиридесеткалиброва граната, Танабу-сан — отвърна бодро Фицдуейн. — За щастие този мой приятел — посочи облечения в разкъсани самурайски одежди Гото — посрещна удара и наистина беше екипиран подходящо, макар че това не го направи по-щастлив.

Лицето на Чифуне бе мокро от сълзите.

— Желая ви, Хюго — безмълвно прошепна тя на японски.

В този момент Фицдуейн погледна към нея и й изпрати въздушна целувка.

Околностите на Токио, Япония, 28 юни

Фицдуейн се чувстваше прекалено изтощен и отпуснат, за да отвори очи.

Не знаеше къде се намира в момента, но това изобщо не го тревожеше. Знаеше единствено, че се чувства на топло, приятно и в безопасност, а утрешният ден, когато и да беше, можеше да почака.

Затворил очи, започна да сънува наяве. В съзнанието му хаотично изникваха и изчезваха различни образи, например на Чифуне, чието почерняло от дима лице го гледа по особен начин, елегантният й костюм е разкъсан и почернен, а на рамото й е преметната последен модел високо модернизирана карабина. Или пък внезапно виждаше полицейски хеликоптери и въоръжени до зъби бойци от ССБТ. Ярки светлини и бръмченето на полицейски видеокамери; стерилни наметки и хирургически маски; някакъв ядосан офицер и тихото, но непреклонно предложение на Чифуне, че ще направят официални показания по-късно. Спокойният, властен глас в радиотелефона, който бе накарал офицера да отстъпи назад и да козирува. Една дълга ниска къща с веранди и площадка за кацане на хеликоптер и, разбира се, традиционните паравани шойп . После си спомни за горещия душ и как водата отми последните останки от кръвта на убитите от него хора, а с нея премина и гаденето, което го бе мъчило. Спомни си облаците пара, излизащи от горещата вана, а също, че Чифуне му бе казала да остане във ваната, защото всичко ще бъде наред, както всъщност стана. А след това помнеше единствено усещането за покой, който бе намерил в дебрите на съня.

Протегна се. Чувстваше се безтегловен във ваната и необикновено отпочинал. Усещането беше изключително приятно — едно особено състояние, в което съзнанието не беше обременено от грижи и отговорности.

Горещите вани вероятно бяха изобретение на боговете. Още римляните са ги използвали и са постъпвали много предвидливо. Японците направо бяха вманиачени по тях и те вероятно имаха най-голям принос за японското икономическо чудо. Горещите вани бяха успели да стигнат дори до Ирландия, а този факт вече сам по себе си беше показателен.

По мнението на Фицдуейн в този момент горещите вани можеха да се превърнат в решение на по-голяма част от световните проблеми, а човек дори можеше да си играе с пластмасово пате в тях. А това беше страхотно. Фицдуейн вярваше в чудесата, които можеше да направи едно пластмасово пате. Боти обожаваше своето пате, макар че предпочиташе да го потапя под водната повърхност и да наблюдава как отново изскача отгоре. Любопитно, но някой му бе казал, че пластмасовите патета са символ на мъжкото сексуално начало. Дали беше истина? Нима пластмасовите патета за игра във ваната наистина предизвикваха някаква дълбока подсъзнателна сексуална илюзия? Дали Фройд не разполагаше с някоя теза, която можеше да даде задоволителен отговор на последния въпрос? Е, нима това можеше да бъде важно? Ако патета за баня изглеждаха секси, толкова по-добре за тях. Човек едва ли би изглеждал така добре, ако беше направен от пластмаса. Самият той харесваше пластмасови патета, но определено предпочиташе жените.

Жените бяха меки, топли и нежни същества, а освен това с тях можеш да разговаряш за интересни неща и да се шегуваш, и раждаха красиви деца, като Боти например. Беше му необходимо много време, докато го проумее, но сега със сигурност знаеше, че обича бебетата и малките деца. Боти много му липсваше и му се искаше час по-скоро да се прибере у дома, да прегърне сина си и никога вече да не го пуска.

Естествено жените понякога можеха да бъдат опасни и почти винаги създаваха усложнения, а това затрудняваше отношенията с тях. Но нима пътят към всички хубави неща и красиви взаимоотношения не беше винаги труден?

Именно в това се състоеше животът: бебета, горещи вани, пластмасови патета, жени и проблеми. Хората непрекъснато търсеха смисъла на живота, а ето че той го беше открил, просто седейки си в една гореща вана, при това само за два часа… А може би бяха дни? Нямаше ни най-малка представа.