Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Отвори очи, видя звездите по ясното нощно небе, усети хладния свеж полъх на нощния вятър и дробовете му се изпълниха с мириса на море.

В Ирландия морето беше навсякъде, а в Дънклийв човек непрекъснато чуваше плисъка на вълните, с изключение на дните, в които морето оставаше напълно спокойно, Фицдуейн обожаваше да се вслушва в този звук, който омиротворяваше мислите му и духът му успяваше да намери покой. Но оттук не чуваше ясно ромона на вълните. Морето беше наблизо, но не достатъчно близо. Сякаш започваше да си спомня. Къщата и местността бяха сравнително отдалечени от морския бряг, разположени в подножието на някакъв хълм. Вероятно оттук се откриваше великолепен изглед към морето и към залива долу. Беше убеден, че е прав, но не можеше лично да се увери.

Горещата вана се намираше във вътрешен двор, оформен като традиционна японска градина, и сградата обграждаше мястото от всички страни. Наоколо цареше пълен покой и усамотение, нарушавани само от обичайните шумове на нощта. Не се чуваше шум от движение на автомобили, следователно не се намираха в някое от предградията или в самия Токио, който беше град с никога нестихващ живот.

Обкръжението беше изключително красиво и само по себе си представляваше една малка затворена вселена. Съществуваше нещо в стила и пропорциите на традиционната японска архитектура, което пораждаше усещането за удовлетворение и покой. Вероятно се дължеше на съчетаването на линии, материали и баланс, което по най-непретенциозен начин създаваше усет за хармония с живота и природата.

Както му бяха обяснили, че тайната на японските градини се криеше в сдържаността, изчистените линии и вписването в природните дадености. Вместо цветни лехи, претрупани с изкуствено създадени хибридни растителни видове и типичното за цветните градини в Западния свят изобилие от различни видове, тук сякаш преобладаваха предимно естествени материали, като пясък, скални камъни, чакъл, ограничен брой внимателно подбрани храсти и малко диви цветя. Естествено тази прилика с дивата природа бе само илюзия, но дори тогава човек съзнаваше, че всеки природен къс беше внимателно подбран и старателно поставен на своето място.

Илюзия, която успяваше да заблуди. Татемае и хонне . Типично за Япония.

Почувства нечии нежни ръце на раменете си, когато започнаха да масажират внимателно врата и раменете му. Тя наистина умееше да масажира. Затвори очи и се отдаде на приятното усещане. От време на време дланите й се плъзваха надолу по тялото му и започваха да галят най-чувствителните места по него.

Малко по-късно взе ръцете й в своите и положи устни първо върху едната, после върху другата. Беше облечена само в ефирна копринена юката и Фицдуейн усещаше напрегнатото тяло под нея.

— Ела — прошепна тя в ухото му. Излезе от ваната и застана бос и гол върху теракотените плочки. В небето се бяха появили първите предвестници на утрото.

Загърна раменете му с дебела хавлия, за да го предпази от студения нощен въздух. После взе втора хавлия и коленичи, за да подсуши долната част на тялото му. Остави се на прииждащото на талази удоволствие, докато почти загуби представа за времето и пространството, после се наведе, накара я да се изправи и я взе на ръце.

Ухаеше на някакъв екзотичен парфюм, който той не познаваше, но който имаше невъобразимо възбуждащо въздействие. Уханието имаше лек мускусен привкус. Сключила ръце около врата му, тя обсипваше с нежни целувки лицето му, когато той я понесе през градината и се насочи към плъзгащия се шойп, отвъд който блестяха пламъчетата на запалените свещи.

Подът беше застлан с нови татами, но вместо да се натъкне на очаквания нисък нар, Фицдуейн забеляза, че в стаята имаше голяма двойна спалня. Внимателно я спусна да стъпи на пода и като продължи да я целува, нежно отстрани ефирната копринена юката от тялото й и я положи върху спалнята.

Когато се събуди, навън беше тъмно. Изведнъж осъзна, че вероятно бе спал през целия ден.

И не се учуди. Събитията около „Намака Стийлс“ бяха се оказали доста изтощителни, а Чифуне го бе подложила на изнурителен чувствен маратон.

Заопипва за ръчния си часовник и се опита да отвори очи. Така търсенето се оказа доста по-кратко. Забеляза, че свещите бяха подновени, а също и Чифуне, която стоеше, надвесена над него. Наведе се и го целуна. Косата й още беше влажна след душа, а тя се бе загърнала в хавлиен халат.

— Четиринадесет часа — каза тя. — Ни повече, ни по-малко.