Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Баща ти е бил много умен човек — забеляза Фицдуейн. — И опасен. Разбирам защо е трябвало да бъде отстранен. Защото плановете му можели да се превърнат в действителност.

— Не — възрази Чифуне. — Не доживя такъв шанс, а освен това беше прекалено оптимистично настроен. Болестта вече бе проникнала до сърцевината на плода.

— Убийството на Ходама — каза Фицдуейн. — Убийците са знаели за всички взети предохранителни мерки, а за тях е можел да знае единствено вътрешен човек.

Чифуне замълча.

— Той заслужаваше да умре — каза тя. — Това трябваше да се случи и аз съм доволна, че се случи… Но не съм замесена…

— Пряко ли? — попита Фицдуейн.

Чифуне въздъхна.

— Много добре. Аз предоставих сведенията. Знаех за Кацуда и за неговите планове, а също, че братята Намака вече не бяха на първа линия. Ние ги следяхме, защото ги подозирахме във връзки с терористични групировки и по този начин до нас стигнаха слуховете, че произвеждат онова оръжие. Най-после Ходама и Намака бяха уязвими. Американците бяха недоволни и на Кацуда бе даден картбланш. Аз просто ускорих хода на събитията, за което не съжалявам.

— Ами Адачи? Той едва не беше убит.

— Обичам този човек по свой начин — отвърна Чифуне, — а освен това уредих случаят да бъде поверен на мен, за да следя отблизо всичко и за да предпазя него от неприятности. Не предполагах, че Кацуда ще стигне толкова далече и изобщо не подозирах, че прокурорът и сержант Фудживара работят за него. Но това само доказва колко надалече се разпростират пипалата на октопода.

— В сътрудничество с групата на Йошокава ли работиш?

Чифуне кимна.

— Именно смъртта на баща ми ги убеди, че съществуването на Гама трябва да се пази в тайна. Платените политици ще бъдат изобличени, когато работата на следствието приключи, но междувременно е по-безопасно да водим битката в сянка.

Фицдуейн наля вино в чашите.

— Е, сега Ходама е отстранен и Намака залязват, следователно можеш да се похвалиш с напредък. И несъмнено си измислила как да извадиш Кацуда от прикритието му и да го разобличиш в момента, когато вече ще си мисли, че е станал новият куромаку. Каква паяжина само сте изплели. Нищо чудно, че около Адачи-сан стана толкова горещо. Което отново ме подсеща за нашите приятели, Яибо. Ами с тях какво ще правите? Вярно, че замисълът е бил дело на Намака, но именно те са хората, които се опитаха да сложат край на моите житейски проблеми.

Чифуне сви мрачно рамене.

— Мислехме, че сме ги изолирали. Бяхме ги пренасочили извън Япония и вярвахме, че се намираха на достатъчно безопасно разстояние, в Либия.

Фицдуейн се вгледа в лицето й.

— Внедрили сте свой човек сред Яибо. По дяволите, именно затова сте им позволили да се намесят. Сред тези хора е почти невъзможно да се проникне, а вие сте успели. Затова сега сте на мнение, че е по-добре да не ги държите прекалено изкъсо, вместо да ги накарате да се разделят на по-малки фракции, за които няма да знаете нищо. Но — Фицдуейн посочи с пресилена усмивка белега на гърдите си — остава един незначителен проблем: дори и да не навестяват много често Япония, напоследък са доста заети в други краища на света.

Чифуне обви ръце около врата му и го погали по главата. Почувства как тя обвива крака около неговите, а също и устните й върху гърдите си.

— Не знаехме — отвърна Чифуне. — Просто не знаехме. Тогава ни се струваше приемливо решение.

Започваше да се възбужда. Въпреки това се отпусна назад, задържа я на разстояние от себе си, после каза бавно:

— Чифуне, ти си най-красивата и желана жена, носиш най-прекрасното име и наистина ме караш да се вълнувам. Но защо ми разказа всичко това? Аз съм външен човек, просто варварин, гайджин . В тази битка аз съм само наблюдател.

— Не мърдай, Хюго — предупреди го тя, след което се гмурна под завивките и се показа отново едва в мига на тяхното сливане. — Защото те обичам — прошепна тихо Чифуне — и искам да ти се отдам и да ти помагам по всички възможни начини.

Фицдуейн я прегърна, притисна я към себе си и продължи да я гали.

— Чифуне — промърмори сънено той и не след дълго заспа.

Токио, Япония, 30 юни

Докато наблюдаваше от хеликоптера на Коанчо как иззад привидно нескончаемия низ от предградия постепенно изникнаха очертанията на столичния град Токио, Фицдуейн се опитваше — поне в началото — да си изясни чувствата към жените в своя живот.

След като Ан-Мари бе загинала в Конго само няколко седмици след тяхната сватба, беше познавал и бе имал връзки с много жени, но в по-голяма част от случаите не бе имал желание или не бе могъл да се обвърже емоционално с никоя от тях. Раната, отворила се в сърцето му със смъртта на Ан-Мари, дълго време не можа да зарасне, а естеството на работата му, която непрекъснато го запращаше в различни краища на света, като че ли не предразполагаше към продължителни емоционални обвързвания. Тогава се бе появила Итън, а също и силното желание да се установи и да създаде дом с тази жена, която обичаше и която го бе дарила с неизчерпаем извор на радост й удоволствие в лицето на тяхната първа рожба.