Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Но животът си имаше свои закони и не се съобразяваше с личните планове. Съдбата, по негово мнение, непрекъснато си правеше лоши шеги с хората. И съвсем в същия дух, Итън го бе напуснала с аргумента, че иска да запази личната си свобода тъкмо когато той бе готов да се откаже от своята. Следващият етап трябваше да бъде много лесен, но не беше, защото той продължи да я обича, а освен това тя бе майка на детето му и не можеше да остане само блед спомен от миналото. Все пак никога не се бяха женили, бяха се разделили и живееха поотделно, затова отношенията им останаха приятелски.

Когато си спомни за Катлийн, сърцето му се изпълни с вълнение и любов, но същевременно с това у него се породи чувство за несигурност. Катлийн беше невероятна, нежна и красива жена, физически привлекателна и родена да бъде съпруга. И все пак тя се беше появила в живота му прекалено услужливо, в момент, когато самият той бе най-уязвим и съвсем не беше наясно какви точно са чувствата му. Освен това се тревожеше, че тя няма да издържи на живота, изпълнен с непрестанни заплахи, който той водеше сега. Катлийн беше нежна и грижовна жена и заслужаваше да има нормален живот. Въпреки това тя несъмнено го обичаше и Боти я обожаваше, а и се бе установила в Дънклийв, сякаш беше родена за тази роля.

За нещастие, помисли си Фицдуейн, макар че противоречеше на здравата логика, той, изглежда, харесваше жени, около които витаеха опасности. Беше незряло и създаващо много усложнения предпочитание, но не можеше да отрече, че тази негова слабост беше факт. Итън притежаваше това качество, а опасностите около Чифуне бяха нескончаеми, но то бе единственото, което не достигаше на Катлийн. Все пак това бе по-скоро негов недостатък, за който не можеше да я обвинява.

Случаят с Чифуне беше безнадежден, от какъвто и аспект да го обмисляше, и явно трябваше да бъде отчетен просто като една бурна, но краткотрайна любовна авантюра. Но тридесет и шестте часа, които бяха прекарали заедно, щяха да оставят дълбока следа в сърцето на Фицдуейн. Независимо че се бе представил като мъж с неутолим сексуален апетит, какъвто бе през своята младост, откри, че с годините му ставаше все по-трудно да преспи с жена, без това да доведе до емоционална обвързаност, а Чифуне, която му се бе отдала докрай, споделяйки с него както лични, така и професионални тайни, определено щеше да остане завинаги в сърцето му.

Също така вярно бе, че помежду им съществуваше привличане, различно от сексуалното желание. И двамата изпитваха потребност да живеят в опасности и се изявяваха максимално, когато се люшкаха по ръба на пропастта между живота и смъртта. Но такъв живот неизбежно водеше към самоунищожение и ако в други отношения Фицдуейн нямаше големи изисквания, то със сигурност знаеше, че иска да осигури хубав и щастлив дом за Боти, а се надяваше и за още няколко деца. Наистина не искаше Боти да израсне като единствено дете. На децата трябваше да се осигуряват други деца, с които да играят.

Фицдуейн не можа да намери разрешение на проблема, докато беше в хеликоптера. Но стигна до заключението, че животът ни изправя по-често пред избор, вместо да ни дава отговори. А след това хората трябваше да живеят с последиците от направения избор.

Хората от персонала в хотел „Феърмонт“ бяха чули, че е мъртъв и не се бяха изненадали. След това бяха чули, че е жив и не знаеха дали трябва да въздъхнат облекчено. Сега същите тези хора го поздравяваха така, сякаш нищо необичайно не се бе случило.

Поклоните им бяха дълбоки и дружелюбни. По какво можеше да се определи дали един поклон е дружелюбен, Фицдуейн не можеше да каже точно, но разлика имаше.

Фицдуейн хранеше симпатии към хората от персонала на хотела и откри, че поведението им беше окуражаващо. Каза си, че е хубаво да откриеш, че нещо продължава да се върши както преди, докато светът наоколо ти сякаш се разпада. Е, не беше академична мисъл, но хотелът щеше да остане негов дом още известно време.

С убийството на Кей Намака част от мисията му беше приключена, но то бе покачило невероятно залозите. Сега бе изправен пред още по-голяма заплаха. Същото се отнасяше и за Катлийн и Боти. Сега, когато трябваше да приеме загубата на обичния си по-голям брат, Фумио Намака щеше да бъде обсебен от една-единствена мисъл. Налагаше се да предприемат някакви сериозни мерки срещу него и срещу Яибо. В противен случай Фицдуейн не можеше да се завърне в Ирландия без чувство за надвиснала опасност. Нещата придобиваха първични измерения: Убивай или ще бъдеш убит!