Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Чифуне се усмихна. Беше чула почти същия коментар относно друг, не по-малко популярен начин за прекарване на свободното време.

— Ако останем тук, ще ни убият — каза тя. — Ако излезем малко по-напред, за да можем да атакуваме хората в и около онзи вход, ще бъдем убити, преди да успеем да стреляме. Там са най-малко шестима, а разстоянието до входа е цели дванадесет метра. Освен това онези от покрива ще могат да ни атакуват с петдесеткалиброви заряди откъм гърба.

— Което означава, че ни остава кулата или пристигането на подкрепление?

— Ще изминат най-малко двадесет минути до пристигането на подкрепление — отвърна Чифуне, — дори ако насам е тръгнал корпусът за бързо реагиране.

— Затова да обстрелваме входа с четиридесеткалибров снаряд и кажете на Ренако да ги накара да полежат няколко секунди, докато ние взривим входа на контролната кула — предложи Ога. — Според мен всички оцелели след избухването на хеликоптера сега се намират на върха на кулата.

— Колко са според вас?

— По-малко, отколкото преди експлозията — мрачно отвърна Ога. — Двама или трима, в най-лошия случай четирима. Затова да опитаме.

Чифуне погледна отново контролната кула. Можеше да вдигне във въздуха покрива на кулата с един четиридесеткалибров снаряд, но бяха прекалено близо, за да успее да постави продълговатия снаряд в специалната втора цев, но дори ако успееше, последвалата експлозия можеше да извади и самите тях от строя. Мислено си отбеляза за в бъдеще винаги да взема със себе си по някоя и друга бройка от добрите стари ръчни гранати. Тази мания по оръжията за водене на открита стрелба беше направо абсурдна. Само секунди след започването на престрелка всеки разумен участник в нея се оказваше зад някакво прикритие, а в такива случаи най-подходящи за целта си оставаха гранатите.

Ренако извика и Чифуне погледна към него. Лицето на детектива беше изкривено от болка. Пресегна се и придърпа крака си под прикритие, сякаш той не можеше да се движи сам. Един куршум беше улучил крака му, когато Ренако се протегнал за миг и кракът му бе останал извън очертанията на тяхното невзрачно прикритие. Лицето му бе посивяло от болката, а по челото му бяха избили ситни капчици пот. Подобна рана вероятно причиняваше непоносима болка, независимо че не представляваше непосредствена опасност за живота.

— Ренако-сан — обърна се към него Чифуне, — мислите ли, че можете да се заемете с покрива? Ние ще го прочистим, но междувременно трябва да не им давате възможност да надигнат глави. А след това ще можем да ви помогнем.

Ренако кимна отпаднало. Ога му помогна да легне по гръб, за да може да наблюдава парапета, постави нов пълнител на оръжието му и го зареди. Ренако също имаше МП5, но Ога нагласи неговото оръжие на автоматичен режим на стрелба.

— Няма да е трудно, Ренако-сан — каза Ога. — Само трябва да ги поизкъпете с оловен дъжд, ако някой покаже глава.

— Хай , сержант-сан — отвърна Ренако. Чувстваше се отпаднал и парапетът току се размиваше пред очите му, после отново се фокусираше, но мислеше, че ще може да издържи достатъчно дълго.

До този момент Чифуне бе обстрелвала със своя гранатомет входа в другия край на площадката, защото ако Фицдуейн бе все още жив, бе много възможно да се намираше някъде в онази посока. Все пак скоро щяха да се лишат от лукса да могат да избират.

— Когато ви дам знак, сержант-сан — обърна се Чифуне към Ога. Той кимна мълчаливо. — Сега! — извика тя.

Ога се изправи зад барикадата и даде картечен откос, принуждавайки онези в и около входа да се скрият поне временно. Почти едновременно Чифуне също откри огън със своята автоматично презареждаща се карабина тип „С-Маг“, а след това се прицели с гранатомета и стреля.

Тумбестият снаряд, приличен на прекалено наедрял куршум, излетя от долната цев на карабината и хлътна във входа.

Във въздуха се издигнаха пламъци и полетяха тела. Чифуне обезопаси района, обстрелвайки горната част на кулата с остатъка от амунициите си за модела „С-Маг“, смени пълнителя и последва примера на Ога, който бе заобиколил кулата и бе изчезнал от погледа й, шмугвайки се през вратата. Навсякъде около тях имаше все още горящи отломки от хеликоптера, а докато Чифуне тичаше, от покрива отекнаха изстрели. Гранатата беше взела жертви, но защитниците на кулата не бяха извадени от строя.

Вратата при входа на контролната кула бе наполовина разрушена и обгърната в пламъци. Ога я ритна с крак от движение, влетя вътре през нея, претърколи се и се изправи на крака, подновявайки своята стрелба. Но вътре нямаше никой. Виждаха се само металните стъпала, отвеждащи към малката диспечерска зала на горния етаж.