Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Чу се пронизително метално стържене, когато стабилизаторите на хеликоптера се плъзнаха по предпазните перила, обграждащи площадката за кацане, и във въздуха се изсипа дъжд от искри, след което витлата на хеликоптера се разпаднаха при бавното спиране на улучената машина в подножието на контролната кула.

Ударът беше силен, но благодарение на ниската височина, на която бяха летели, не се бе оказал фатален, а приплъзването по перилата беше убило голяма част от скоростта на вертолета. Завързани с обезопасителните колани, Чифуне и оцелелите детективи бяха малко понатъртени и в състояние на стрес, но иначе напълно невредими. Веднага изпълзяха от хеликоптера и потърсиха прикритие в подножието на контролната кула, на противоположния й край, а не от страната, в която се бе блъснал хеликоптерът. Пилотът се опита да последва примера им, но докато слизаше от машината, резервоарите за горивото се възпламениха и погълнаха в пламъците си стената на контролната кула и част от площадката за кацане. Във въздуха се посипаха горящи отломки от летателната машина и от изтръгнатите от взривната вълна перила.

Един мъж от охраната пълзеше към тях. Докато се бе опитвал да се спаси от разбития хеликоптер, едно голямо парче от хеликоптерното витло се бе стоварило върху гърба му и сега, докато пълзеше към тях, видяха как от устата му избликна кръв.

Над парапета на върха на кулата се надвеси човешка фигура.

Намираха се прекалено близо до стената на кулата, за да стрелят по тях с петдесеткалиброви амуниции, но мъжът държеше автоматична карабина и тъкмо се прицелваше в тях, когато Чифуне натисна спусъка. Мъжът политна назад и от тялото му запръска кръв, после се прекатури над парапета и се строполи в подножието на кулата, недалеч от тях.

Чифуне пропълзя до тялото. Трябваше да накарат въоръжената с карабини охрана да излезе от контролната кула, а за това й бяха нужни гранати. Усилията й се оказаха напразни. Убитият нямаше гранати. Движенията й привлякоха вниманието на няколкото мъже, които го обстрелваха от един вход, отстоящ на около петнадесет метра. Над главата й изсвистяха куршуми и се забиха в стената над нея.

Сержант Ога и детектив Ренако отговориха с ожесточена, масирана стрелба и под нейното прикритие Чифуне успя да пропълзи обратно при тях. Резултатът от всичко бе, че сега се намираха под кръстосания огън на охраната върху покрива на кулата и на хората, скупчени във входа.

Фицдуейн повдигна нагоре лявата си ръка, при което застаналият пред него Хитаи и двамата якудза отзад замръзнаха на местата си.

Гайджинът най-после проявяваше някаква реакция. Най-после предприе нещо различно. Това беше добре. Именно това искаше Намака-сан, а каквото желаеше той, желаеха го и неговите хора.

— Намака-сан — каза Фицдуейн, — размишлявах за разликата между японските мечове и тези, изработвани в Европа. Не е ли вярно, че японските оръжия достигат своето съвършенство някъде около осми век и че един меч, изработен около хилядолетие по-късно, в по-малка или в по-голяма степен изглежда почти същият на външен вид?

Въпреки обзелата го ярост, Кей остана заинтригуван от този въпрос. Гайджинът беше познавач и ценител на хладните оръжия също като него. Онова, което имаше да каже, особено предвид настоящите обстоятелства, може би наистина си струваше да бъде чуто.

— Почакайте! — обърна се Кей на японски към хората си.

Хитаи тъкмо се приготвяше да убие гайджина , изваждайки меча от ножницата, и демонстративно разсече въздуха, нанасяйки елегантен диагонален удар по въображаема мишена. Кей Намака се беше прочул с него, а Хитаи искаше да покаже, че той също беше майстор на я-ду , изкуството на елегантния замах с меч.

Гайджинът , изглежда, нямаше да бъде достоен противник, но неговото поведение го объркваше. Възприетата от него тактика на непрекъснато отстъпване означаваше, че щеше да му бъде трудно да скъси дистанцията помежду им до необходимото разстояние за нанасяне на удар. А този нелеп разговор го разсейваше. Отнемаше от тържествеността и достолепието на настоящата ситуация. Лично Хитаи го намираше за досаден, а освен това разговорът му пречеше да се концентрира, както изискваше случаят.

Целта му беше да изчисти мисълта си като огледална водна повърхност: „Отражението във водната повърхност символизира едно изчистено, спокойно съзнание, намиращо се в пълна хармония с обкръжаващия го свят, което е целта на най-висшата степен в обучението по бойни изкуства.“ Поведението на гайджина му въздействаше като хвърлянето на камъчета в спокойните води на езеро. Хитаи не можеше да се съсредоточи.