Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Здесь есть возможность читать онлайн «Виктор О'Рейли - Правилата на лова» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1995, ISBN: 1995, Издательство: Хермес, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Правилата на лова: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Правилата на лова»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Над военния фотограф Хюго Фицдуейн е надвиснала заплаха от отмъщение заради разправата му с международния мафиот, известен като Палача. Японската групировка Яибо взема Хюго и семейството му на прицел и на него не остава друга възможност, освен да приеме хвърлената ръкавица. След като на два пъти се измъква жив от покушенията на японците, Фицдуейн заминава за Токио, за да се срещне лице в лице с неприятелите си. Това го свързва с красивата, но загадъчна служителка от токийските специални служби Чифуне и го въвлича, в смъртоносна схватка с насилието. Играта се оказва с много по-голям залог, отколкото Хюго е очаквал.
Трилър, който ще ви остави без дъх!

Правилата на лова — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Правилата на лова», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Говореха, че инцидентът на „Язукини-дори“ беше станал при загадъчни обстоятелства и слуховете за него бяха доста противоречиви, но всички говореха за умението на гайджина да се сражава. Сега обаче ставаше ясно, че гайджинът нямаше никаква заслуга за тогавашното си избавление. Единственото обяснение за него бе, че полицията се бе намесила неочаквано и бе предопределила окончателния изход от сблъсъка.

„Римската войска се е състояла главно от пехотни легиони — беше продължил обясненията си бащата на Фицдуейн. — След като те престанали да бъдат водеща сила, кавалерията, каквато е съществувала по времето на Атила, вожда на хуните и готите, се превърнала в ударната сила при воденето на войни, затова започнали да изработват мечовете по-дълги и били използвани най-вече за нанасяне на разсичащи удари. Воините, сражаващи се от седлото на коня, се нуждаели от меч с по-голяма дължина, а използването на върха му, ако човек се намира върху седлото, е почти невъзможно.

Когато е на кон, човек е въоръжен с пика или копие, а дори и в този случай те можели да се използват само еднократно. Островърхите оръжия остават забити в тялото на жертвата и ако си ездач, или трябва да го оставиш, или ще се озовеш на земята.“

Кей Намака пристъпи напред с лице, побеляло от гняв.

— Фицдуейн-сан, това, което правите, е недопустимо. Не трябва да отстъпвате към постелките татами. Не е разрешено. Двубоят трябва да се води само в полето на лакирания под. Ако не спазвате правилата, ще наредя на хората си да ви санкционират. Честно казано, разочарован съм от вас.

Фицдуейн спря да отстъпва назад, сякаш се колебаеше какво да предприеме. Раменете му бяха присвити напред, а в ръцете си държеше рапирата. По всичко личеше, че вече бе приел своето поражение. Огледа се около себе си, а двамата якудза стиснаха дръжките на мечовете, недвусмислено показвайки, че ако продължеше да отстъпва, без колебание щяха да го съсекат. Заплахата остана неизречена, но очевидна. Телохранителите стояха само на няколко крачки от него. Деляха го само сантиметри, преди да навлезе в периметъра на техните мечове.

Отново концентрира мислите си върху спомена за казаното от баща му:

„През хилядолетието, последвало залеза на Римската империя, изработваните в страните на Западна Европа хладни оръжия започнали да удължават формата си, остриетата станали прави и по-широки, били предназначени основно за нанасяне на разсичащи удари. Така се е променяла формата на меча в зависимост от вида войска, в която е бил на въоръжение. И в двата случая се предпочитали оръжията с дълги, масивни остриета. Начинът на водене на сраженията се променил. Битките вече не се водели при стриктно съблюдаване на общоприети военностратегически правила, както е било по време на Римската империя. Възникнала необходимостта от оръжие с дълго и масивно острие, което да може да пробива защитните доспехи и благодарение на което противникът да бъде държан на достатъчно голямо безопасно разстояние.“

„Доспехите — беше продължил баща му — станали излишни, когато през четиринадесети век било открито огнестрелното оръжие, а с усъвършенстването на технологията, заслугата за което в немалка степен принадлежи на арабите, бил изнамерен начин острието на меча да се изтъни и да се намали неговата маса. И така през шестнадесети век се появила рапирата с тънък режещ клин, чиято основна отличителна черта била в това, че убивала с прободен удар.“

Фицдуейн повдигна очи — първо към Хитаи, после към Кей Намака.

— Намака-сан — рече той, — това, което правим, е безумие. Всичко това — посочи с жест присъстващите в дожото — е излишно. Дори да успеете да ме убиете, има други, които знаят онова, което зная и аз.

Първоначалният гняв на Кей сега прерасна в сляпа, неконтролируема ярост. Поведението на гайджина не бе нарушение на добрия тон. То беше просто смайващо. Защото караше него, президента на корпорацията „Намака“, да се почувства оскърбен. Такова поведение беше унизително. Махна презрително с ръка.

— Убийте гайджина — каза той на японски, — но добре се позабавлявайте преди това.

20.

Токио, Япония, 28 юни

Поради специфичността на своето производство, „Намака Спешъл Стийлс“ беше обявен от военното министерство за зона с ограничен достъп, затова Чифуне нареди на пилота от Коанчо да направи две обиколки над площадката за кацане, разположена на покрива на сградата, докато тя съобщаваше чрез високоговорителя, че идват, за да извършат специална полицейска проверка.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Правилата на лова»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Правилата на лова» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Мэтью Рейли - Зона 7
Мэтью Рейли
libcat.ru: книга без обложки
Емилиян Станев
libcat.ru: книга без обложки
Джон Тренхейл
Еужени Рейли - Двойна сватба
Еужени Рейли
Дончо Цончев - Правилата
Дончо Цончев
libcat.ru: книга без обложки
Виктор О`Рейли
libcat.ru: книга без обложки
Виктор О`Рейли
Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка
Виктор О'Рейли
Виктор О'Рейли - Игрите на Палача
Виктор О'Рейли
Отзывы о книге «Правилата на лова»

Обсуждение, отзывы о книге «Правилата на лова» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x