Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Да, така е — отвърна Кей. — Класическият японски меч, катана , е достигнал своето съвършенство във времената, когато европейците се сражавали с необработени парчета метал. А дори и след това, какъв път сте избрали към съвършенството? Вместо върху формата, ние сме избрали да насочим усилията си към усъвършенстване на техниката на използване на меча. По сто и двадесет изтегляния от ножницата и по хиляда замаха с меча дневно се считали за нещо обичайно по време на бойното обучение. Единствено с непрекъсната практика се постига съвършенство и пак тя е ключът към сливането в едно на войната и оръжието.

— Принуден съм да призная, Намака-сан — каза Фицдуейн, — че в сравнение с вас ние, западняците, сме като капризни деца. Вместо да се стремим към усъвършенстване, ние непрекъснато изпробваме нови неща. Това ни тласка към едно хаотично, но творческо общество. Да вземем за пример рапирата . В един определен етап някои нейни разновидности са достигали до дължина метър и половина, което я правело доста неудобна за носене по време на светски приеми. Естествено в резултат от експериментите и грешките били създадени по-приемливи модели. Но след това всички ние сме започнали да използваме предимно огнестрелни оръжия.

Кей Намака беше озадачен. Гайджинът си играеше с него. Хитаи погледна към Кей и в очите му се четеше безмълвна молба да се сложи край на тези брътвежи.

Фицдуейн отстъпи три крачки и когато двамата якудза отскочиха изненадано назад, напълно неподготвени за този неочакван ход, той замахна ожесточено напред с рапирата , която разсече врата на мъжа до него, и продължи безпрепятствено напред, потъвайки дълбоко в окото на втория якудза .

Кей измуча, а Хитаи се обърна мигновено с лице към своя противник, изтегли с неподозирана бързина катаната си и инстинктивно замахна към мястото, на което допреди секунди бе стоял Фицдуейн. Острието на катаната се натъкна на втория якудза, който в този миг се строполяваше, смъртоносно ранен в окото. Мечът разсече гръбначния стълб, след което отдели дясната ръка от тялото на нещастника.

Фицдуейн, който не разполагаше с достатъчно време да се справи със същността на проблема, камо ли да изпилва детайлите по неговото разрешаване, остави рапирата си да стърчи от гърлото на първия якудза и сграбчи неговата карабина „Узи“. Но кожената презрамка на оръжието не можеше да се освободи, затова свали предпазителя и започна да стреля, независимо че тя все още висеше, преметната през рамото на якудза .

Оръжието затрещя, а мечът на Хитаи се пръсна на парчета още след първите изстрели. Случаят не изглеждаше уместен за проява на задръжки, затова Фицдуейн стреля отново, а кръвта на Хитаи обагри с алени цветя стената отзад, когато куршумите улучиха якудза — втори майстор на меча.

Карабината млъкна. Амунициите бяха свършили. Фицдуейн изтегли рапирата си от врата на мъртвия якудза и се приготви да посрещне новия си противник, който вече се приближаваше. Якудза разсичаше въздуха с непрекъснати низходящо-възходящи диагонални удари, които правеха невъзможно приближаването до него. Това представляваше вид отбрана, основаваща се на агресията, защото мъжът настъпваше все по-близо, като едновременно запазваше постоянен периметъра, гарантиращ собствената му безопасност.

Фицдуейн се пресегна, сграбчи счупения меч на Хитаи и го използва, за да парира острието на якудза , в същия миг забивайки рапирата си в неговия стомах. Мъжът политна напред и падна на колене.

Фицдуейн незабавно се извъртя, за да посрещне евентуално нападение от страна на Кей Намака и остана слисан, когато видя, че нито той, нито Гото бяха помръднали от местата си.

Кей просто си стоеше, стиснал с две ръце бойната секира, и се наслаждаваше на зрелището. Тогава Фицдуейн пристъпи напред и секирата засвистя във въздуха над главата на Кей. Изригна кървав фонтан, а главата на якудза се търколи на пода. Обезглавеното тяло се свлече пред искрящия от възбудата поглед на Кей. После Намака премести очи към острието, от което продължаваше да капе кръв.

— Ненадминато! — възкликна той. — Балансът, майсторството на изработката са впечатляващи.

— Намака-сан — обърна се към него Фицдуейн, — явно като малък не сте яли много риба. Много хубаво не е на добро. Свалете това оръжие.

Кей погледна насреща. Гайджинът отново бе в движение. Сега стоеше край малката масичка, върху която бяха оставени личните му вещи, а в ръцете си държеше някакъв предмет.