Виктор О'Рейли - Правилата на лова

На покрива се виждаха шестима цивилни охранители, а в малката контролна кула със сигурност имаше още от тях. Чифуне не искаше да влиза в конфликт с охраната и да подлага хеликоптера на риск от кацане под обстрел, ако това можеше да бъде избегнато.

Хеликоптерът беше с отличителните знаци на ГСПУ, а японците изпитваха дълбок респект пред полицията като институция, затова Чифуне не смяташе, че щяха да имат проблеми с кацането. Но дали щеше да успее да стигне по-далеч от покрива, това вече беше друг проблем, над който щеше да си блъска главата, когато се приземяха. Обикновено легитимацията й на служител на Коанчо успяваше да отвори почти всички врати пред нея. Специалните служби всяваха страхопочитание сред хората.

Но реакцията на охраната се оказа неочаквана. Хората върху покрива енергично правеха знаци, че хеликоптерът трябва да се отдалечи, а след това гръмовен глас, усилен от високоговорителя, съобщи:

— Предупреждение. Това е военна зона с ограничен достъп. Не правете опити за кацане. В противен случай ще открием огън. Повтарям: не правете опити за кацане или в противен случай ще открием огън.

Чифуне и Ога се спогледаха изненадани. Това беше безпрецедентен случай.

— Необичайно — измърмори Ога. Накъде отиваше Япония, която се смяташе за страна с почти несъществуващо насилие, щом охраната на някакъв металургичен завод си позволяваше да заплашва с унищожение летателен апарат с официалните отличителни знаци на една държавна институция? Явно, че респектът към властите беше пратен по дяволите.

— Наистина е необичайно, сержант Ога — каза Чифуне. Нареди на пилота да направи още една обиколка и огледа площадката за кацане през чифт въртящи се, жироскопично стабилизирани увеличителни очила. Вибрациите, обусловени от самия дизайн и от конструкцията на хеликоптера, правеха почти невъзможно от тях да се наблюдава с бинокъл, но след жироскопичното стабилизиране, нещата вече стояха съвсем различно. Полученото изображение оставаше неподвижно като скала, а хората от охраната сякаш се намираха само на една ръка разстояние благодарение способността на очилата да дават изображението в петнадесеткратно уедрен мащаб.

Чифуне завъртя очилата към Ога. Докато фокусираше очилата върху една малка групичка мъже, струпани на покрива, сержантът мислено си отбеляза, че Коанчо разполага с най-модернизираните играчки за наблюдение. Изведнъж странното поведение на охраната долу намери своето обяснение.

— Якудза — процеди през зъби Ога. — Тези долу не са служители от „Японската агенция за охрана на военни обекти“. Лицата на част от тях са ми познати. Това са хора с криминални досиета. Но какво правят те тук?

— Предполагам, че това могат да обяснят братята Намака — отвърна мрачно Чифуне.

После се свърза с централата на Коанчо, включи видеокартина от мястото на действието, за да покаже лицата на хората върху покрива, която беше приета от дежурния офицер, и помоли за изпращане на подкрепление. Гласът в слушалката им отговори да не правят опити за кацане до пристигане на подкреплението. Тя понечи да възрази, но тъкмо тогава забеляза, че един от капаците на контролната кула долу се беше отворил и от него излязоха няколко мъже, носещи нещо на раменете си. Видеовръзката с централата продължаваше да предава картина от мястото на събитието. В микрофона се чу краткият ужасен вик на офицера от централата, след което в пространството под тях се появи червена следа от изстреляния към хеликоптера трасиращ заряд и радиовръзката прекъсна.

В обшивката на хеликоптера се появиха множество дупки, а детектив Сакадо се сви конвулсивно и увисна на предпазния колан, когато два петдесеткалиброви куршума го улучиха странично, разкъсвайки единия лоб от белите му дробове и едната половина от гръдния му кош.

Хеликоптерът полетя надолу като камък и премина в бръснещ полет над покрива долу в резултат на незабавно взетите от пилота мерки за избягване на сблъсъка с трасиращия заряд. Действията му се оказаха инстинктивно правилни и имаха изненадващ ефект, тъй като не бяха очаквани, но в резултат от тях сега се оказаха по-близо до контролната кула.

Вторият заряд изсвистя във въздуха над тях, където хеликоптерът се бе намирал само допреди секунди, но третият заряд улучи ротора на опашното витло. Хеликоптерът започна да се завърта около собствената си ос, но вече се намираха толкова близо до покрива, че почти в същия миг се удариха в него.