Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Ога преглътна. Тази жена само усложняваше ситуацията. Ако това, което правеха сега, се провалеше, той щеше да рискува не само живота си, но и кариерата си. Можеше да си представи какво щеше да каже съпругата му, която беше изключително прагматична жена. Все пак в момента жена му не беше тук, а присъствието на Танабу-сан беше съвсем осезателно.

— А колкото до вашата подготвеност за операция от такова естество, сержант — продължи Чифуне, — аз зная, че сте високо ценен и че преди да постъпите на служба в полицията, сте били в десантните части, също както и Адачи-сан.

Ога кимна.

— А що се отнася до вашите хора — продължи Чифуне, — имам пълно доверие на Токийското СПУ и не се съмнявам, че те ще се справят блестящо със своите задължения.

Ога въздъхна. Нямаше никакви шансове срещу тази жена. Без да съзнава прехода, който се извърши в главата му, Ога вече бе забравил ролята си на полицай и сега разсъждаваше с понятията и логиката, усвоени по време на службата в десантно-парашутните части. Щяха да проникнат, където бе необходимо, и щяха да направят онова, което трябваше да бъде сторено. И това беше окончателното му решение. Доводите „за“ и „против“ щяха да анализират, след като всичко свършеше.

Обърна се към двамата детективи на негово подчинение. Бе се наложило да се откаже от останалите си хора заради ограничения брой места в хеликоптера, но мъжете, които бе взел със себе си — детектив Ренако и детектив Сакадо, бяха твърди като скали.

— Проверете оръжията си, момчета — рече той. — Около нас може да стане горещо.

На хоризонта се появиха очертанията на разположените върху огромна площ промишлени заводи, съставляващи по-голяма част от империята на братята Намака. Чифуне даде някакво указание на пилота. Няколко секунди по-късно хеликоптерът се спусна надолу и полетя в бръснещ полет над покривите, а сержант Ога се бе пренастроил изцяло на вълна „въздушнодесантна пехота“ и се питаше защо изобщо беше напуснал тези части. Обожаваше такива операции.

— Въздушен десант! — извика той.

— Въздушен десант! — повториха в един глас двамата детективи. Никой от тях не бе служил в армията, но което беше уместно според непогрешимия сержант Ога, беше уместно и за тях. Чувството за солидарност сред членовете на един екип беше от изключителна важност. А освен това паролата им прозвуча съвсем на място.

Чифуне се усмихна и вдигна палеца на дясната си ръка в жест на пожелание за късмет. След което добави:

— През цялото време.

— Фицдуейн-сан — каза Кей, — искам да ви кажа, че съжалявам, че трябва да умрете. Ние сме поели задължение да ви убием. Това е въпрос на гири . А сега вече е и въпрос на самосъхранение. Вие знаете прекалено много.

Фицдуейн последователно огледа всички присъстващи. Двама якудза стояха облегнати на стената, в близост до която се намираха неговите лични вещи, включително пистолетът „Калико“. Другите двама бяха застанали от двете страни на Кей Намака. Гото стоеше на няколко крачки зад него.

Фицдуейн понечи да направи някакъв коментар за налудничавостта на цялата тази ситуация, но после си даде сметка, че беше абсолютно безсмислено да казва каквото и да било. Кей преследваше по-различни цели. От негова гледна точка и от гледна точка на якудзите Фицдуейн представляваше пречка, която трябваше да бъде отстранена. Не ставаше въпрос за лично отношение, а за задължение. И следователно, ако човек възприемеше тази изкривена логика, в желанието им да го убият по възможно най-интересен и забавен начин също можеше да се открие логика.

— Фицдуейн-сан — каза Кей. — И вие, и аз принадлежим към обществото на средновековните воини. Двамата споделяме общо увлечение по средновековните оръжия. И двамата сме признати мъже на меча. Точно затова моментът ми се струва подходящ да се възползваме от възникналата възможност, за да разрешим един много стар спор, т.е. да преценим преимуществата на японския меч катана в сравнение с неговия западен еквивалент. Това, което имам предвид, е двубой катана срещу рапира, но съм готов да изслушам и други предложения, ако има такива.

Фицдуейн мислено изреди съществуващите възможности. Най-точният еквивалент на катана беше сабята, но тогава изпитанието ставаше безпредметно. Както катана, така и сабята бяха създадени за нанасяне на разсичащи удари, но по мнението на Фицдуейн никое оръжие от този клас не можеше да се мери с катана, който беше по-лек, по-добре балансиран, предоставяше възможност за по-бързи маневри, притежаваше ненадминато по своята ефективност разсичащо острие.