Виктор О'Рейли - Правилата на лова

В средата на помещението се издигаше огромна конструкция от железни тръби и цилиндри, която изглеждаше като кръстоска между налудничавата представа на някой учен за бъдещия свръхмощен робот за унищожение и издигнатите стабилизатори на ракетна площадка в космодрум.

Конструкцията беше с размерите на шестетажна сграда и Фицдуейн се почувства като джудже в сравнение с нея. Това само идваше да покаже мащабите на предприятието, в което се намираха. Огромната машина обаче изглеждаше съвсем на място в това обкръжение. Покривът вероятно се намираше на не по-малко от тридесет метра над главите им. Погледна нагоре, но погледът му се натъкна на преграда от мрак.

— Проектът „Цунами“ — изкрещя Кей в ухото на Фицдуейн. — Благодарение на него е възможно всичко това.

— Какво е проектът „Цунами“, Намака-сан? — попита Фицдуейн. — Нямам представа за какво говорите.

— Ха! — възкликна Кей. — Знаете много добре за какво става въпрос, гайджин , и именно затова не можем да ви оставим да живеете, дори да не се налагаше да ви убиваме заради поетото от нас задължение.

За момент Фицдуейн бе осенен от прозрението, че може би в името на собственото му спасение бе по-добре да не научава нищо повече за „Цунами“. Кей, това беше повече от ясно, не смяташе да го остави да живее. Не беше пратил на оня свят трима от своите само заради удоволствието да прекара половин час в компанията на Фицдуейн.

— Просветлете ме, Намака-сан — каза той. — Нека да говорим възможно най-разбираемо. Какво, по дяволите, е проектът „Цунами“?

Намака го изгледа с любопитство. Може би гайджинът наистина не знаеше. Може би не представляваше такава сериозна заплаха, както считаха те. Каква ирония, ако беше така. Е, сега вече бе твърде късно и не можеха да върнат събитията назад.

— Проектът „Цунами“ — започна Кей, като говореше в ухото на Фицдуейн, за да надмогне грохота — е наименованието, което дадохме на нашия севернокорейски проект. В нарушение на споразумението със САЩ и на постигнатите международни договорености за неразпространение на оръжие, ние доставяме на Северна Корея специализирани суровини и техническо оборудване за производство на ядрено оръжие. Това е един изключително доходоносен проект, който ще възстанови средствата, инвестирани в създаването на „Намака Стийлс“, а всъщност и кейрецу като цяло. А тази машина — ние я наричаме Годзила — е изключително важна за проекта. Благодарение на Годзила ние можем да излеем огромните камери за пресоване, които се използват в няколко етапа на производствения цикъл. Много малко компании имат технологическото ноу-хау, а още по-малко — производствената база, с която ние разполагаме. Погледнете! Започват отливането на поредната камера. Можете да наблюдавате целия процес просто за собствено удовлетворение.

Фицдуейн погледна в посоката, в която сочеше Кей. Гигантска ракоподобна машина, придвижваща се на вериги, беше оживяла и протегнала напред двете си метални ръце и сега обработваше един огромен светещ цилиндър. По повърхността му се виждаше някакво по-тъмно покритие и, докато Фицдуейн наблюдаваше, започнаха да удрят цилиндъра с нещо, което приличаше на исполински възел от метални вериги.

— Това е изходният блок за отливането на една камера — обясни Кей. — Тежи четиридесет и два тона и току-що е излязъл от една от газовите пещи, в която е бил нагрят до температурата, необходима за по-нататъшната обработка. Повърхността на блока се окислява, затова окисленият слой трябва да се отстрани, за да не възпрепятства формоването. Една част от него се отстранява посредством онези вериги, а останалата част — по време на първичното формуване.

След всичко, изречено за съвременните технологии, избелването на нагорещено парче желязо посредством удряне с вериги се стори на Фицдуейн доста примитивен прийом, но Кей определено извличаше наслада от това. Лицето му сияеше от възторг и непоносимата горещина. Сложил самурайската шапка с двата декоративни рога на главата си, той приличаше на повелител на демоничните духове.

— В момента изходният материал преминава през няколко подготвителни етапа, целящи придаването на определена форма — каза Кей. — На следващия етап една от по-малките преси ще формира цилиндъра по предварително зададени параметри.

Ракоподобната машина изтегли изходния блок извън обсега на веригите и го постави под буталото на гигантска преса. Хидравличното бутало се спусна над цилиндъра и го пресова, в резултат на което той стана по-къс и по-широк. При тази деформация остатъците от окислен метал по повърхността му се орониха изцяло и сега цилиндърът се превърна в огромно сияещо тяло от разтопен метал. Сякаш наблюдаваха раждането на нов живот от пашкул на какавида и гледката наистина беше разтърсваща. Дори Фицдуейн, който съзнаваше, че в настоящия момент мисълта му трябваше да се концентрира върху други неща — например неизбежната смърт, която го очакваше — беше впечатлен.