Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Стоманата, Фицдуейн-сан — започна той, — е моята голяма страст и радост. Тя е едно просто и същевременно изключително сложно явление. Тя е символ на човешкото превъзходство и най-висшата връзка между човека и природата. Стоманата стои в основата на легендите. Стоманата е силен и красив материал, податлива е на обработка, притежава изключителна гъвкавост и представлява технологически елегантно решение. Тя е стратегически най-важният ресурс по време на война и един от основополагащите елементи на мира. Корабостроенето, самолетостроенето и цялата автомобилна индустрия зависят от нея. Цели нации са се формирали благодарение на нея. С нея разрязваме храната на своята трапеза — замълча. — А създаването на производни на нея продукти на висотата, на която ние правим това тук, е процес, който поражда вълнение, невъзможно да се опише с думи. То предизвиква физическа възбуда — нещо повече — със своята мощ, драматизъм и красота то е дори сексуално възбуждащо.

След като завърши речта си, Кей Намака се вторачи напрегнато в лицето на Фицдуейн, сякаш се опитваше да му предаде по телепатичен път своето преклонение към стоманата.

Представляваха доста странна гледка. На преден план бе Кей, облечен от глава до пети в самурайски одежди, включващи и пищно украсена шапка с два рога встрани, с която изглеждаше като изкопаемо от средните векове, а зад него на височината на раменете му се виждаха огромните машини, пещи и други съоръжения, символ на високоразвитите технологии от края на двадесети век. Странно все пак, но Кей не изглеждаше нелепо в това обкръжение. Връзката, съществуваща между воина и стоманата, оставаше ненакърнена през всички векове.

Стоманата, още от времето на нейното откриване, винаги е била използвана като средство за спечелване на надмощие.

Фицдуейн повдигна напред ръце, доколкото му позволяваха белезниците и металната верига.

— Окован съм със стомана, Намака-сан — с тих глас каза той. — Този факт е сериозно основание да не споделям възторга ви от нея.

Лицето на Кей почервеня от ярост и за момент изглеждаше, че ще удари Фицдуейн. После започна да се смее.

— „Да не споделям възторга ви от нея“. Добре казано, Фицдуейн-сан. Притежавате добро чувство за хумор като за гайджин.

Даде някакво нареждане и единият от якудза постави предпазни очила на Фицдуейн. Абсурдността на факта, че спазваха необходимите мерки за безопасност, докато развеждаха своя пленник, окован във вериги, го накара да се усмихне иронично.

— Ние, японците — каза Кей, — имаме собствени постижения в областта на металообработващата индустрия още преди Втората световна война. Докато Западът работеше със стари технологии, твърде алчен да инвестира в научноизследователски програми и защото му липсваше перспективна мисъл, ние построихме нови, съвременни металургични заводи и произвеждахме по-евтина и по-висококачествена стомана много по-рано от западните страни. Това, от своя страна, ни осигури суровини с ниска себестойност, необходими за автомобилната и корабостроителната индустрия. То беше началото на икономическото ни възкръсване. През следващите години, разбира се, ние се специализирахме в производството на електроника и други продукти, гарантиращи бърза възвръщаемост, но началото бе поставено с пробива ни в металообработващата индустрия.

Фицдуейн кимна. Японските постижения не можеха да бъдат отречени, но те не бяха се родили от нищото. Без военната протекция на САЩ, след края на ВСВ Япония неминуемо щеше да бъде изправена пред заплахата да бъде заграбена от Съветска Русия. Впоследствие Япония се оказа облагодетелствана от огромните американски инвестиции в нейната икономика и от буквално неограничения достъп до американските пазари. Все пак сега не му беше време да се впуска в геополитически спорове.

— Но доколкото ми е известно, „Намака Спешъл Стийлс“ няма нищо общо с автомобилостроенето и корабостроенето.

Шумът се бе усилил с тяхното приближаване към средната зона от технологичния цикъл. Основният шум имаше силата на взривна вълна. Фицдуейн бе посещавал металургичните заводи „Вейбокс“ в Швейцария и сега си спомни, че той идваше от газовите пещи, в които се закаляваше стоманата, които трябваше да постигнат свръхвисоки температури, необходими за обработването на метала.

В този звук имаше нещо страховито, сякаш той внушаваше представата за издръжливост, надминаваща предела на човешките възможности. Всъщност всички съоръжения наоколо многократно надвишаваха човешкия ръст. Сякаш се намираше в работилница на гиганти. Вярно бе, че те бяха създадени от хората, но сега творенията бяха надминали своите създатели и сякаш живееха свой собствен живот.