Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Какво се беше случило? Къде се намираше? Кои бяха неговите похитители?

По всичко личеше, че не възнамеряваха да го убият веднага, иначе не биха го изчакали да дойде в съзнание. Но какви ли бяха техните планове, касаещи неговото бъдещо добруване?

Като се замисли, реши, че изобщо не е сигурен, че иска да ги узнае. Якудзите имаха слабост към разсичащите оръжия и обикновено от техните жертви не оставаха никакви следи. Идеята не го докарваше до възторг, но предположи, че може да свърши като храна на рибите в Токийския залив или пък да бъде погребан в земетръсно устойчивите основи на някое от поредните чудеса на японския бум в строителните технологии. И ако такава трябваше да бъде съдбата му, би могъл да мине и без предварително предупреждение. Изчакването в размисъл за предстоящата мъчителна смърт едва ли беше най-приятният начин за прекарване на времето.

Реши, че ще е по-добре да намери друга, по-весела тема за размисъл. Помисли си за жени, но темата също не беше съвсем безболезнена. Тогава си спомни за Ирландия и за своя остров, за смешните палячовщини на Боти и за неговия смях.

Фицдуейн тъкмо щеше да се усмихне на спомена, когато един глас се вряза в съзнанието му.

— Фицдуейн-сан, радвам се, че се забавлявате с положението, в което се намирате. Това е едно от правилата в кодекса на самураите, както вероятно знаете — да се шегуваме дори когато събитията вземат неблагоприятен обрат. Технически погледнато, вие вече сте мъртъв. Обезобразен. Разкъсан на парчета. Просто трагичен инцидент. Не беше никак трудно да ви намерим двойник.

Кей Намака! Неговият силен и самоуверен глас не можеше да бъде сбъркан. Фицдуейн отвори очи. Пред него стоеше Кей, облечен от глава до пети в средновековни самурайски одежди, включително и двата меча, висящи на специално предназначените за целта кожени ремъци, преметнати през раменете на приносителя. И определено изглеждаше доволен от себе си.

— А аз съм в рая, Намака-сан — сухо отвърна Фицдуейн. — Трябва да ви предупредя, че съм дълбоко разочарован.

Кей се разсмя, после преведе думите на гостите. Чу се смехът на още хора. Фицдуейн, помнейки какво го бе сполетяло при последния му опит да се изправи, остана да лежи, без да се оглежда наоколо, но прецени, че в помещението имаше още трима или четирима мъже. Лежеше върху твърд дървен под. Поглеждайки в пространството зад Кей, забеляза, че по стените бяха окачени старинни оръжия. Тази особеност, съотнесена с официалния костюм на Намака, показваше, че се намираха в дожо, японския еквивалент на salle darrnes 17 17 Зала за фехтовка (фр.). — Б.пр. . Спомни си, че Кристиан дьо Гевен бе умрял в подобно място.

— Вие сте смел човек — каза Кей. — Аз ви харесвам, затова ще е по-добре да ви обясня. — В последвалите няколко минути Кей описа с нескрито задоволство как бяха осъществили операцията по отвличането на Фицдуейн.

Кей направи пренебрежителен жест с някакъв предмет, който държеше в дясната си ръка. Фицдуейн се вгледа по-внимателно и не можа да повярва на очите си: предметът беше сгънато ветрило. Този май наистина се вживяваше в ролята си.

— Е, каква е следващата точка от дневния ред, Намака-сан? — попита Фицдуейн. — Определено получавате отличен за изпълнението на операцията по моето отвличане и аз естествено се чувствам поласкан, но предполагам, че в плановете ви е включено и още нещо, достойно за финал на цялата серия операции, ако ми позволите да се изразя на финансов жаргон.

Кей целият засия.

— Фицдуейн-сан — започна той, — отдавна чакам възможност да бъда ваш домакин на среща, обстоятелствата около която няма да налагат ограничения в общуването ни, както това се случваше досега. Най-после можем да говорим открито. Усложнения, произтичащи от полицейската закрила над вас, вече не стоят като пречка за общуването помежду ни и аз мога да ви кажа всичко, което бихте искали да знаете. Ще си прекараме заедно няколко часа и уверявам ви, ще останете доволен от моето гостоприемство. Ще започнем с обиколка на мястото, към което проявихте особен интерес — „Намака Спешъл Стийлс“.

— Обикновено обикалям заводите доста по-лесно, когато съм във вертикално положение — каза Фицдуейн. — Мога ли да се изправя, без да се опасявам, че някой ще ме изрита в слабините?

Кей излая някакво нареждане и двама якудза се втурнаха напред и помогнаха на Фицдуейн да се изправи. Тогава Кей пак заговори, а един мъж излезе напред. Той също беше облечен в самурайски одежди, но изглеждаше някак схванат, сякаш се смущаваше да ги носи.