Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Тъпо копеле! — изруга детективът, натискайки спирачки, за да не се блъсне в камиона отпред. — Защо не запишете номера му и не го съобщите по радиотелефона на момчетата от пътната полиция? Такава маневра е опасна дори за лека кола. И със сигурност можеш да убиеш някого, ако шофираш камион.

— Зарежи камиона — каза Ога. — Трябва да го изпревариш — ще загубим гайджина.

Шофьорът започна да изтегля колата в края на платното, когато втори „Хино“ забуча зад тях и започна да ги изпреварва. Чу се пронизително изскърцване, когато двете превозни средства се докоснаха за части от секундата, прехвърчаха искри, след което шофьорът намали скоростта и се прибра в платното. Вторият камион продължи да ускорява, докато настигна първото „Хино“, и сега двата камиона се движеха успоредно един до друг. Полицейската кола се оказа напълно отделена от лимузината отпред.

— Мамка му! — каза ядосано Ога, който рядко ругаеше. Включи скритата сирена. Ако хиното, движещо се в лентата за изпреварване, не я освободеше, това щеше да означава, че всичко е било предварително планирано. Набра централата и издиктува номерата на камионите по радиотелефона, изисквайки рутинна проверка на регистрацията им, и остави линията свободна, поставил пръст върху копчето на предавателя.

Когато сирената започна да вие, вторият „Хино“ ускори, за да освободи лентата за изпреварване. При скоростта, с която се движеше в момента, ускоряването на хиното не беше добро и въпреки това след около минута то набра достатъчно голяма скорост, за да изпревари първия камион и остави свободна лентата за изпреварване пред полицейската кола.

Без да изключва сирената, детективът на волана превключи на по-висока предавка и натисна до пода педала на газта, след като мигновено изведе колата в лентата за изпреварване.

Няколкостотин метра пред тях се движеше кола, която сякаш беше лимузината, взела гайджина, но разстоянието бе твърде голямо и не можеха да видят цифрите на регистрационния номер. Полицейската кола бързо скъсяваше разстоянието и ето че вече можеха да видят номерата на лимузината пред тях. Беше лимузината на „Намака“.

Ога си даде сметка, че сърцето му бие учестено, а адреналинът в кръвта му се бе покачил рязко. Изключи сирената и опита да се успокои.

— Помислих, че този път наистина ще се случи нещо — каза шофьорът. — Както изглежда, напразно сме се потили, сержант-сан. Ето че мишената е отново пред нас, при това в съвсем изрядно състояние.

Изведнъж пред тях лумна огромно жълто сияние и лимузината, в която се намираше гайджинът, се превърна в куп разнебитени железа, стъклени парчетии, горяща тапицерия и обезформени човешки крайници.

Едва около секунда по-късно се чу оглушителният гръм от експлозията и полицейската кола, която вече забавяше ход, тъй като шофьорът инстинктивно бе скочил върху педала на спирачките, беше запратена към мантинелата от силната взривна вълна. Завъртя се странично няколко пъти, но не се преобърна, след което вече смачканата кола спря сама, сякаш имаше собствена воля, в непосредствена близост до хаотично разпръснатите по шосето отломки.

Сержант Ога опита да се измъкне, но страничната греда от неговата страна на купето беше хлътнала навътре от удара и никоя от двете врати не можеше да се отвори. Шофьорът беше в безсъзнание, увиснал напред върху предпазния колан, а от порезната рана на челото му се стичаше кръв. Двамата детективи на задната седалка бяха изпаднали в силен шок, но не бяха ранени.

Те излязоха през единствената задна врата, която можеше да се отваря, а Ога се промъкна между двете предни седалки, след което последва техния пример.

Остави двамата детективи да се погрижат за шофьора, а той прекоси краткото разстояние, което ги делеше от все още димящите останки от лимузината на „Намака“, и надникна в нея.

Докато оглеждаше, изпита чувството, че се наблюдава отстрани. Вътрешността на лимузината смърдеше на изгорели газове и прегоряло месо и цялата беше покрита с обгорели останки от човешки органи. Почувства, че му се гади. Но друга част от ума му — тази на професионалния детектив — констатира, че долната част на купето беше останала невредима, макар и леко изкривена навън. Явно, че взривът е бил поставен вътре в колата или е бил продълговат снаряд с формата на ракета, който беше проникнал отвън и след това беше експлодирал. Никъде по купето не се виждаха следи от пробив, но не беше изключено снарядът да бе проникнал през някой от прозорците.