Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Ще видим. Лично аз съм оптимистично настроен. Но се опасявам, че вие, Фицдуейн-сан, ще се върнете в Ирландия, отнасяйки със себе си неприятен спомен от моята страна.

Фицдуейн се усмихна сърдечно.

— Успокойте се, Йошокава-сан. Няколко загнили ябълки не могат да ме накарат да отвърна лице от целия куп. Не, ако някой утре ме запита за мнението ми за японците, ще му отговоря, че човек много трудно може да ви опознае, но пък ако опита, усилията му ще бъдат щедро възнаградени. Хора на традициите, радетели за морални ценности, от които хората в моята част на света биха могли да се поучат. Естествено необходимо е извършването на някои промени, но вие определено имате основание да се гордеете, че сте японци.

Казаното от Фицдуейн развълнува дълбоко Йошокава. Тогава Фицдуейн заговори отново:

— Едно от най-хубавите неща, свързани с пребиваването ми тук, Йошокава-сан, е, че никога вече няма да говоря „за японците“ като събирателно понятие. Винаги ще си спомням за отделни хора — за вас, за вашето семейство, за Адачи-сан, за генерала, за сержант Ога, за хората, с които се срещнах във вашия завод, за всеки от вас поотделно, за вашите лични качества и особени черти в характера. Ето така, мисля, ще си спомням за тази страна.

— Ами за онези, които се опитаха да ви убият, като братята Намака и Яибо?

— Такива хора има навсякъде, не само в Япония. Това са хора, които — за доброто на всички нае — се надявам да успеем да снабдим с еднопосочни билети за ада. До този момент не мога да се похваля с особени резултати, но играта продължава.

— А как се нарича тази игра? — попита Йошокава — „Въпрос на дълга“ ли?

— Възмездие — отвърна Фицдуейн с мрачна усмивка.

Токио, Япония, 27 юни

Чифуне седна зад бюрото си в управлението на Коанчо и още веднъж прегледа плановете, които беше изработила.

Токийското столично управление на полицията бе натоварено с постоянния ангажимент да контролира действията на Фицдуейн и да го охранява, но Коанчо имаше свои собствени интереси и също беше се подготвило за предстоящите събития. Когато първоначално бе започнала да сътрудничи на службите за сигурност, Чифуне се бе изненадала от неохотата, с която те предоставяха информация на своите служители, но с течение на времето се бе убедила в преимуществата на този подход.

Докладите на специалните служби обикновено бяха твърде „взривоопасни“, а ведомства като полицията и министерствата никога не можеха да гарантират, че са защитени от внедряване на информатори. Освен това така се осигуряваше възможност за провеждане на двойни акции — явната обикновено служеше за прикриване на успоредно протичащата секретна операция. Ако официално обявената акция се провалеше, веднага се стартираше секретната, която обаче бе така планирана, че да не допуска пропуските на официалната операция и едновременно с това да постигне набелязаните от Коанчо по-специални цеди. И естествено, ако секретната акция се натъкнеше на затруднения, никой не научаваше. Понякога и двете акции се проваляха. Е, Чифуне беше научена винаги да предвижда коефициентно вероятността от провал. Такива бяха реалностите на опасния свят, в който тя живееше.

Въпреки това й беше трудно да направи безпристрастна преценка на по-нататъшния ход на разследването по случая „Ходама“. Беше потресена от покушението срещу Адачи. Шокът й вероятно се дължеше на факта, че не бяха предвидили възможността от нападение срещу него. Никога до този момент не бе имало нападение на висш полицейски служител в Япония.

Освен това съществуваше и този гайджин , Фицдуейн. Въпреки дълбоките й чувства към Адачи, това бе мъжът, когото, противно на всяка логика и чувство за лоялност, тялото й — а може би и сърцето й? — желаеше силно.

В някой от следващите дни наистина щеше да й се наложи да изясни чувствата си. Чифуне беше съвременна жена или поне за такава се смяташе, но също изпитваше някои от традиционните потребности. Разтърси глава, раздразнена от факта, че позволява биологичните й инстинкти да вземат връх над волята. Беше влудяващо. Мъжете не бяха толкова обременени в това отношение или поне не бяха ограничени от своята физиология. А същевременно трябваше да проведе операция. Продължи да прелиства папката и се увери, че бяха покрили всички предсказуеми рискове.

Заключението й беше обезпокояващо. Като цяло гайджинът щеше да бъде в безопасност, но ако се случеше нещо, което не бяха предвидили, тогава трябваше да разчита единствено на себе си. Осигуряването на пълна закрила щеше да направи невъзможно провеждането на операцията. Цялото начинание беше разчетено върху предварително допуснат риск.