Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Адачи разтвори ръце с обърнати нагоре длани в мълчалив жест.

— Бих искал да чуя края на тази история, преди да умра. Хайде, Фудживара, кажете ми — заради старите времена. Ще ви бъда много благодарен.

— Аз бях един от онези, които убиха Ходама — рече Фудживара. — Останалите бяха членове на „Кацуда-гуми“. А колкото до водача на групата, той беше с маска. Дали е бил самият Кацуда ли? Честно казано, мисля, че беше той, но всъщност не мога да го твърдя със сигурност.

— Доста несигурно обяснение, с което ще трябва да се задоволя, преди да умра — забеляза Адачи.

Фудживара го погледна виновно.

— Съжалявам, старши инспектор-сан, но това е всичко, което знам — след това насочи оръжието.

Разнесе се трясък и едно голямо парче стъкло се разби със звън в средата на пода.

Фудживара отскочи назад изненадан и веднага стреля в капандурата, при което над тях отново се посипаха ситни парченца стъкло и мазилка от тавана. Заглушителят бе толкова ефикасен, че се чу механичният звук от задействането на ударника.

Над главите им се изсипа порой от мазилка и трески, която се смеси с дъжда, проникващ безпрепятствено в апартамента, през отвора на капандурата.

Фудживара се отмести и се приведе, за да провери дали има някой на капандурата.

Адачи се претърколи, пресегна се да извади пистолета от кобура и стреля два пъти, държейки пистолета с една ръка. Ръката му продължаваше да трепери, но разстоянието беше малко и вторият изстрел на тридесет и осемкалибровия револвер улучи Фудживара в лицето, разкъсвайки плътта над скулата.

Фудживара политна назад от ударната сила на куршума и изпусна карабината. Адачи погледна ранения мъж, все още стискайки револвера в ръка. Знаеше, че трябва да стреля отново, докато все още имаше някакъв шанс, но този човек някога му бе приятел и той беше вярвал в него, един от неговия екип, с когото бе особено близък, и не можеше да го застреля като непознат.

Фудживара, целият окървавен, затърси пипнешком оръжието си и след това бавно допълзя до спалнята.

Чу се звук от падане на тежък предмет върху пода.

Фицдуейн бе скочил през капандурата и с мигновено десантно претъркулване се озова с гръб към Адачи, но с лице към спалнята. Държеше насочен „Калико“ десети калибър, зареден с трасиращи мултицелеви патрони.

Фудживара обърна глава при шума и понечи да пренасочи цевта на оръжието си. Адачи също погледна в посоката, от която бе дошъл звукът, стиснал револвера в ръка, очаквайки нова заплаха. Чувстваше се напълно изтощен и изпаднал в състояние на силен шок.

Фицдуейн даде пет последователни изстрела в посоката на Фудживара. Предвид късото разстояние, времето не бе достатъчно за възпламеняване на трасиращия заряд. Присветнаха едва няколко червени искри, преди куршумите да потънат в тялото на мишената.

Този откос улучи Фудживара в момент, когато се извръщаше, за да насочи оръжието си срещу Фицдуейн, разкъса лявата половина на торса му и го запрати с гръб към вратата на спалнята. Секунда по-късно втори откос, прицелен в главата, в случай че сержантът носеше предпазна жилетка, която мултицелевите амуниции не можеха да пробият, разкъса шията и челото му и той отново се строполи в спалнята.

Адачи подложи лявата си ръка, за да се прицели по-точно и се опита да насочи оръжието си към Фицдуейн. Всичко пред очите му се размиваше и той откри, че му бе трудно да фокусира целта си.

— Старши инспектор-сан! — викът дойде откъм тавана, а гласът бе познат. — Старши инспектор-сан, не стреляйте. Това е Фицдуейн-сан, гайджинът, приятел. Той е тук, за да помогне. Вече сте в безопасност.

„Ога, сержант Ога… ето чий е гласът“ — помисли си Адачи. Спусна надолу ръката, с която държеше пистолета, и усети, че някой го взе. Накрая изтощението и болестта взеха връх и той бавно се отпусна на една страна, след което загуби съзнание.

От капандурата увисна въже и сержант Ога се спусна по него въпреки изискания костюм, в който бе облечен.

Дъждът се изсипваше толкова поройно през капандурата, че създаваше илюзията, че сержантът се спуска не по въжето, а по водната завеса.

— Сержант Ога — обърна се към него Фицдуейн, — определено се радвам да ви видя тук, но как, по дяволите, сте се качили на покрива, след като водосточната тръба се сгромоляса на улицата?

— Полковник-сан — отвърна Ога, — отне ни известно време, но открихме, че зад водния резервоар в задната част на съседния покрив има метална стълба. Не беше необходима водосточна тръба.