Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Затръшването на врата някъде на горния етаж го изтръгна от сънния му унес, а после се чуха стъпки и тропане на бастун. Когато съседът му го видя, го взе за някой просяк, забелязвайки подгизналите дрехи на уморено отпусналия се на стълбището мъж. Последваха смутени извинения, щом човекът позна Адачи. След това предложи да му помогне, но Адачи го увери, че ще се оправи сам.

— Явно съм настинал — каза той, докато се изправяше на крака и се покланяше учтиво, — но нищо сериозно. Благодаря за загрижеността ви, Саму-сан.

Саму-сан се поклони в отговор, но продължи да гледа Адачи, сякаш все още мислеше, че той се нуждае от помощ. Полицаят беше блед, трепереше и очевидно беше болен.

Адачи сложи край на тази неловка ситуация, като се заизкачва нагоре по стъпалата. Когато се изравни със Саму-сан, Адачи се усмихна и това сякаш успокои тревогата на съседа му. Саму-сан затрака с бастуна надолу по стълбището и Адачи отново остана сам. Почина си още няколко минути, после се заизкачва към следващия етаж.

Бяха му необходими цели двадесет минути, за да стигне до последния етаж. Прекрачи прага на дома си, напълно изтощен, и затвори вратата след себе си. Събу обувките и чорапите си, свали прогизналото яке и влезе във всекидневната бос и треперещ от студа и умората. Искаше да намери само топлина и да се потопи в обятията на съня.

И тогава видя Фудживара.

Сержантът се появи от неговата спалня, стиснал с две ръце автоматичната карабина, чиято цев, удебелена от вградения заглушител, бе насочена срещу Адачи. Шумозаглушителят ясно показваше какви са намеренията му. За собствено учудване Адачи не почувства нито страх, нито изненада. Вместо това сърцето му се изпълни със смесица от тъга, огорчение от предателството и отчаяние.

Спря се, целият треперещ от треска в подгизналите си дрехи, но иначе абсолютно неподвижен, с уморено отпуснати край тялото ръце.

Фудживара винаги бе харесвал Адачи и съжаляваше, че бе принуден да го убие. Но дълбокото уважение, което хранеше към старши инспектора, бе по-слабо от уважението, което хранеше към огромната сума, която му бяха платили. Годините, прекарани на улицата, го бяха научили, че животът изисква компромиси и непрекъснато ни поставя пред трудни избори. Но сега, изправен пред този трагичен герой, Фудживара се разколеба дали трябва да натисне спусъка.

— Така значи, сержант Фудживара-сан — каза Адачи, покланяйки се едва забележимо. — Ще умра от ръката на приятел. При тези обстоятелства, предполагам, че това ще е най-доброто решение.

Фудживара отвърна на поклона, но макар че тялото му се приведе напред, оръжието остана насочено към Адачи.

— Изглежда, не сте изненадан, старши инспектор-сан.

— Вече нищо не ме изненадва. Подозирах ви от известно време…

Толкова много предателства, толкова много корупция!

— Моля ви, коленичете, старши инспектор-сан — каза Фудживара, — и поставете ръце на тила. Обещавам ви, че няма да почувствате болка.

Адачи бавно се отпусна на колене и постави длани на тила си. Когато се приведе напред, усети как служебният пистолет под сакото се бе притиснал към гърба му. От мястото си Фудживара не го виждаше. Но беше безпредметно да се надява, че ще може да го използва. Целият трепереше от треската и студа, а автоматичната карабина щеше да го разкъса на две, преди да е успял да извади пистолета от кобура. Въпреки това мисълта се загнезди в съзнанието му и парадоксално, но фактът, че усещаше пистолета с тялото си, му подейства успокоително.

— Кой ви изпрати, сержант-сан? — попита той. — Кой даде нареждането за моето убийство? Бих искал да узная това, преди да умра. Паяка ли?

Фудживара се разсмя.

— Завеждащият СПУ е еталон за порядъчност, доколкото го познавам — отвърна сержантът.

— Кацуда?

Фудживара кимна възхитен.

— Винаги сте били добър следовател, старши инспектор-сан, и в това е бедата. Един не толкова проницателен детектив никога нямаше да попадне във вашето положение. Да, „Кацуда-гуми“ издаде вашата смъртна присъда. Трябваше да поддържате версията, че всички улики водят към братята Намака. Така беше според предварителните планове. Но те не предвиждаха необходимостта от вашата смърт.

— Това наистина ме утешава — каза Адачи с тъжна усмивка. — Значи всичко това е част от големия план на Кацуда за завземане на властта… и разчистване на стари сметки. Но кой извърши убийството? Самият Кацуда ли?

— Нима ще ви стане по-добре, ако научите, старши инспектор-сан? Нима това ще промени нещо?