Виктор О'Рейли - Правилата на лова

За нещастие оказа се, че е било. Интуицията му отново не бе го излъгала. Въпросът сега беше дали Фудживара просто е изпълнявал нарежданията на прокурора, или следата отвеждаше много по-надалеч — към Кацуда. Дали сержантът поддържаше връзки с якудзите? Адачи всъщност не се интересуваше от отговорите. Дори да ги научеше, какво щеше да се промени? Чувстваше се уморен до смърт и съсипан.

Мрачното небе над главата му изглеждаше зловещо. Когато първите дъждовни капки набраздиха огледалната водна повърхност, Адачи прекъсна своите размишления. Не след дълго топлите дъждовни капки започнаха да падат на талази и Адачи прогизна до кости. Единствено сухо остана предсмъртното писмо на прокурора във вътрешния джоб на палтото му, слепнало от кръвта, но защитено от дъжда в найлонов плик за съхраняване на веществени доказателства.

Адачи знаеше, че трябва да се обади къде се намира или поне да се върне в управлението, но нямаше сили за това. Сега не можеше да издържи на напрежението и многобройните въпроси, Оглавяващият ТСПУ със сигурност щеше да пожелае да разговаря с него за смъртта на прокурора. Какво щеше да му каже Адачи? Нима истината щеше да помогне на някого? Към кого оставаше лоялен шефът му? Не, точно сега не беше в състояние да се справи с подобна ситуация. Днес бе ден, в който трябваше да остане насаме със себе си.

Започна да се отдалечава от землището на Императорския дворец и тръгна обратно към Джинбочо, където се намираше домът му. Дъждът се усили.

Инспектор Фудживара притежаваше ключове от жилището на старши инспектора, откакто веднъж Адачи го бе помолил да отиде до дома му, за да донесе нещо на шефа си. Това се бе случило в първите дни на следствието срещу Ходама.

Беше съвсем просто да си изкара копия от ключовете и оттогава Фудживара периодично ги използваше. Почти не съществуваше риск. Обикновено знаеше къде се намира Адачи, а освен това шефът му живееше сам. Дори да бъдеше заварен, Фудживара имаше предварително готово обяснение, че е трябвало да подготви тържество-изненада за старши инспектора. Може би щеше да прозвучи странно, но щеше да свърши работа.

Именно при едно от своите посещения тук Фудживара за пръв път разбра, че шефът му води паралелно разследване на аферата „Ходама“. Парадоксално бе, но в първия момент го изпълни раздразнение. Този човек не се доверяваше дори на хората, с които работеше. Но после веднага си бе дал сметка за несъстоятелността на своето възмущение. Истината бе, че Адачи бе много умен полицай и чудесен колега, за когото си струваше да работиш. А като всяко умно ченге Адачи бе усетил нещо нередно. Но не беше се усъмнил, че информаторът може да е Фудживара. В това сержантът беше убеден.

Фудживара влезе в апартамента на старши инспектора и заключи вратата след себе си. По навик понечи да си събуе обувките и осъзна абсурдността на намерението си. Използва якето си, за да подсуши мокрите си обувки, които иначе щяха да оставят следи по застлания с татами под, после прекоси всекидневната и влезе в спалнята.

Вече в спалнята, Фудживара отвори ципа на спортната раница, която му бе дадена на срещата с якудза, и извади от нея късата автоматична карабина с монтиран заглушител. Бе деветмилиметров „Стърлинг“, британско производство, модел L 34 А1, снабден с пълнител с капацитет тридесет и четири патрона, качвани в магазина отляво. Това правеше оръжието почти незабележимо, ако се използваше от подходяща позиция. Якудза беше маниак на тема огнестрелни оръжия и беше изрецитирал наизуст пълната техническа спецификация на карабината.

Най-важното нещо, от гледна точка на Фудживара, бе ефективността на шумозаглушителя. При този модел заглушителят бе вграден в цевта на оръжието и бе така добре конструиран, че дори при произвеждане на изстрел със стандартни амуниции звукът, който се чуваше, не бе по-силен от хъркането на спящ човек. Седемдесет и двете отверстия, разположени по периферията на канала на цевта, отвеждаха достатъчно висок процент от барутните газове така, че куршумите се изстрелваха със скорост, близка до скоростта на летене на един свръхзвуков самолет. Моделът е бил конструиран за специалните британски отряди за борба с тероризма. Поне така го беше уверил якудза.

Фудживара остана да се диви на историята на този модел и да се пита как оръжието се бе озовало в Япония. Това е то затопляне в международните отношения. После реши, че последиците от него невинаги са еднозначни.