Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Фудживара постави цевта, превъртя барабана и спусна предпазителя, след това се настани удобно на леглото. Сега трябваше само да чака. След това щеше да стреля от мястото си, после още веднъж от упор, за да е сигурен, и тогава щеше да потъне в тъмнината на нощта. Дългото яке, тъмните очила и шапката го променяха до неузнаваемост, в случай че срещнеше някого по стълбището. Веднъж да се добереше до близката спирка на метрото и ставаше неоткриваем.

Дори ако при последвалото убийството разследване попаднеше в списъка на заподозрените, щеше да разполага с непоклатимо алиби. Вече се бе погрижил за това. По-вероятно бе да бъде една от ключовите фигури, работещи по истинското следствие.

„Как се замесих във всичко това?“ — запита се Фудживара, докато чакаше. Малцина от служителите на ТСПУ можеха да се похвалят, че получават достатъчно. Пари, пари и пак пари. Отговорът идваше лесно и той напълно го удовлетворяваше. Харесваше му да вижда плодовете на труда си.

Редките случаи на корупция сред полицаите му бяха предоставили златна възможност. Цената на вътрешната информация бе скочила неимоверно, а всичко останало бе само въпрос на инициатива, правилно прилагане на предприемачески принципи и умение да се преценява кога с кого можеш да се свържеш. Участието му в екип за борба с групировките на якудза правеше последното лесно. Набиращото мощ гангстерско обединение се наричаше „Кацуда-гуми“. Това бе извън всякакво съмнение. Трудни хора, но плащаха добре. А за този удар бяха платили наистина щедро. Едно двукратно натискане на спусъка щеше да му донесе достатъчно пари, за да се пенсионира. Е, единственото, което се изискваше, бе да бъде на подходящото място в подходящия момент и да знае какви движения точно да извърши.

Чу завъртането на ключ в ключалката, а после и отварянето на вратата.

С течение на годините Фицдуейн бе намразил ситуациите, в които му се налагаше да влиза без предупреждение в места, където предполагаше, че го очакват неприятни изненади.

Една евентуална „злополука в домашна обстановка“ определено поставяше апартамента на Адачи в гореспоменатата категория. Един бог знаеше какво ли бяха измислили в „Кацуда-гуми“. До този момент можеше да каже, макар че с всеки ден научаваше нови неща, че японците проявяваха предпочитание към откритите нападения и разсичащите оръжия. Възможността да се натъкне на дузина якудзи, размахващи мечове над главите си, когато отвореше вратата на апартамента, го накара да се откаже от този вариант за проникване в жилището на Адачи.

Да кажем, че изпратеше там първо своите телохранители, което обаче нямаше да бъде особено почтено от негова страна, а и щеше да му бъде трудно да обясни на завеждащия ТСПУ генерал защо четирима от детективите му са разфасовани като колбаси. Не, настоящата ситуация изискваше проникването в жилището да стане по заобиколен път, при това придружено от разузнавателни действия. Родителите ви навярно са положили всички усилия, за да ви възпитат в откритост, честност и прямота, но в живота на всеки има моменти, в които малко притворство винаги се оказва полезно. Килмара беше горещ застъпник на използването на измама в условията на война, а Фицдуейн се бе оказал схватлив ученик.

Апартаментът на Адачи се намираше на последния етаж на една шестетажна сграда и до него се стигаше през външен вход, хлътнал навътре между един магазин за продажба на спортни екипи за бойни изкуства и някаква книжарница. Заключената врата изглеждаше солидна. Ето още един аргумент в полза на заобиколния подход. Нямаха ключове за входната врата и за апартамента, а Фицдуейн не искаше да събуди подозренията на онези, които вече бяха в апартамента на Адачи, като започнеше да натиска поред звънците отвън. Освен опитите да се свърже с Адачи чрез радиотелефона и предавателя, Фицдуейн бе позвънил и на домашния му номер, но никой не бе вдигнал слушалката. Последвалата проверка установи, че линията е повредена. От което на Фицдуейн не му стана по-добре.

— Сержант-сан — каза той, — оставете двама души тук и им заповядайте да задържат всеки, който влиза или излиза от сградата. И най-важното — да попречат на старши инспектор Адачи да влезе в нея, ако случайно се появи, а ние ще потърсим някакъв начин да се доберем до покрива.

Блокът се състоеше от около десетина сгради, долепени една до друга на калкан. Гледан от улицата, покривът на сградата изглеждаше почти равен, а достъпът до жилището на Адачи изискваше само да се прехвърлят през няколко парапета.