Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Страхотно! — измърмори кисело Фицдуейн.

Сержант Ога се усмихна.

— Но без онази водосточна тръба старшият инспектор-сан едва ли щеше да е още сред живите.

Камакура, Япония, 27 юни

Фицдуейн и Йошокава се разхождаха по крайбрежната ивица в Камакура.

— Имам новини за старши инспектор Адачи-сан — казваше Йошокава. — Баща му се обади малко преди да си тръгнем. Треската е преминалата той е изписан от болницата и сега се възстановява в дома на родителите си. Надява се до една-две седмици отново да се върне на работа. Дълбоко ви е признателен за онова, което сте сторили за него.

— Адачи е добър човек — каза Фицдуейн, — но случаят „Ходама“ е истински гордиев възел. Сигурно му е било изключително тежко, когато е разбрал, че е бил предаден от хората, на които е вярвал най-много. Все пак по-добре е да знаеш какво става, отколкото да позволиш то да продължи.

— Фицдуейн-сан — рече Йошокава. — Трябва да знаете, че Адачи-сан се чувства много задължен към вас. Трудно му е, защото вие ще си тръгнете, а той е много объркан и не знае как да продължи, нито по какъв начин да изрази своята признателност към вас.

Фицдуейн се засмя!

— Между нас тримата, Йошокава-сан, не е възможно да се определи кой на кого трябва да се чувства задължен. Ако Адачи, независимо че беше болен и имаше треска, не беше стрелял във Фудживара, когато аз скочих през капандурата в жилището му, сега с вас заедно нямаше да се наслаждаваме на този прекрасен морски въздух, а аз вероятно можех да ви посъветвам от отвъдното иконата на кой светец да поставите над леглото в спалнята си.

Йошокава се усмихна, после лицето му отново придоби сериозно изражение.

— Адачи-сан произхожда от много стар и знатен японски род — бавно каза той — и приема много сериозно своите задължения. Трябва да разберете, че той не може и няма да забрави. Природата му не го позволява. За него е невъзможно да забрави.

Фицдуейн се опита да си представи как ли бе изглеждал Камакура през средните векове, със сламените покриви на павилионите, когато селището е било столица на Япония. Двамата с Йошокава щяха да са благородници — кой би пожелал да бъде селянин в онези времена? — на военна служба в Императорския дворец. Вероятно щяха да се разхождат в пълни самурайски одежди по брега и да се наслаждават на морския бриз. На дискретна дистанция зад тях щяха да ги следват телохранителите и свитите им, а морският вятър щеше да развява феодалните знамена. Двамата благородници вероятно щяха да обсъждат тактически планове и да определят съвместната си стратегия за предстоящата борба за власт.

— Йошокава-сан — каза той, — знаете ли, че нищо не се е променило. Току-що си представях нас двамата като двама даймио отпреди шест века. Предполагам, че техните проблеми са били от същото естество като нашите. Тогава също е имало куромаку, както съществува куромаку и днес. Тогава е имало предателства и задкулисни борби, днес също има предателства и задкулисни игри — погледна назад към своите телохранители, облечени в безупречно чисти сиви костюми. — Но предполагам, в онези времена одеждите са били доста по-пъстроцветни.

— А технологиите — далеч по-несъвършени от съвременните — отвърна Йошокава, — а тъй като сте гайджин, отдавна щяхме да сме ви обезглавили.

Фицдуейн се разсмя с глас.

— О, не мога да се оплача, че не се постарахте достатъчно, и ви се удава възможност да опитате отново — все още не съм си тръгнал. Трябва да се срещна с братята Намака. Утре най-после ще ме разведат из своя металургичен завод, макар че се съмнявам да излезе нещо от тази разходка. Сякаш не скачат достатъчно високо, за да захапят стръвта. Възможността да прехвърлят цялата вина върху Китано им предоставя простор за лавиране. Жалко е, но ми се струва, че това е случай, чието уреждане ще се отложи за друг път, тъй като е време да се прибера у дома. Напоследък не обичам да напускам за дълго Ирландия. Липсва ми Боти. Той расте толкова бързо. На неговата възраст дори един месец е много време.

Йошокава кимна разбиращо.

— Моята група ви е благодарна за онова, което направихте. Остават братята Намака, част от корумпираните са разкрити и сега поне знаем със сигурност кой стои зад убийството на Ходама. Скромен напредък, но все пак е напредък. Ето това е от значение. От самото начало знаехме, че реорганизацията в нашите структури няма да бъде лесна.

— Това е най-евфемистично казано — забеляза Фицдуейн. — Намака изплуват отново, а нямаме абсолютно никакви доказателства срещу Кацуда. Отстранихме няколко пионки, но главните действащи лица останаха незасегнати.