Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Братята Намака не ми внушават доверие, Фицдуейн-сан — каза Ога. — Те са опасни и безскрупулни хора.

— Те са причината да бъда в Япония — възрази Фицдуейн.

Сержант Ога поклати глава:

— Това не ми харесва, Фицдуейн-сан.

— Опитвам се да разтърся клетката им, без да бъда изяден — обясни с усмивка Фицдуейн. — Мислете за себе си като за пазача.

Но на Ога не му беше весело. Разбираше, че при подобни обстоятелства защитата, осигурявана от полицията, на практика ставаше напълно неефективна.

— Въоръжен ли сте, Фицдуейн-сан? — попита той. — И сложихте ли си противокуршумна жилетка?

— Напомняте ми за майка ми от годините на моето детство, сержант-сан — каза Фицдуейн, — но отговарям с „да“ и на двата въпроса.

— Искам двама от моите хора да бъдат с вас в лимузината, Фицдуейн-сан. Не е достатъчно просто да ви следваме. Както няма да е достатъчна само една кола. Ако трябва да говорим конкретно, необходими са ни най-малко две коли.

Фицдуейн се разсмя.

— Сержант-сан, аз не съм президентът на САЩ, нито италиански съдия, разследващ мафията. Една кола след лимузината, в която ще бъдете вие четиримата, както обикновено, ще е напълно достатъчна. Освен, разбира се, ако имате нова информация?

Ога поклати отрицателно глава.

— Вижте, сержант-сан — започна Фицдуейн, — опитваме се да постигнем баланс между разумните предпазни мерки и желанието да заставим Намака да направят някакъв ход. Ако бъда заобиколен от телохранители, няма да имат възможност за маневри и тогава няма да постигнем нищо. Необходим е елемент на предварително пресметнат риск. Животът навън непрекъснато ни поднася изненади.

— Хай, полковник-сан — отвърна Ога с каменно изражение на лицето си. Заповедта си е заповед. Все пак Ога имаше лошо предчувствие, а тревогата му за гайджина не беше породена единствено от професионални съображения. Но щеше да се успокои едва когато Фицдуейн вече нямаше да е под неговата опека, при това жив и цял.

Чифуне седеше в задната част на едно съвсем обикновено на вид лекотоварно „Мицубиши“, но което всъщност беше оборудвано с изключително прецизна техника за наблюдение — лаборатория на Коанчо, и видя, когато лимузината на „Намака“ спря пред входа на „Феърмонт“, а от нея изскочи шофьор с бели ръкавици и отвори вратата.

Нещо в неговото поведение веднага я впечатли, после си даде сметка, че мъжът беше излязъл от лявата врата, а не от дясната, от която би трябвало да слезе шофьорът на лимузината. Натисна бутона за уедряване на изображението, което се получаваше от видеокамерата. Лимузината беше с тъмни стъкла, но камерата беше конструирана специално за преодоляването на прегради от такова естество, а като използваше термалната настройка, тя успя да види силуета на шофьора вътре в колата. Шофьор и втори шофьор, а последния път лимузината бе дошла само с един шофьор. Интересно.

Лимузината потегли, насочи се по алеята към изхода, а след това спря, за да изчака възможност да се включи в автомобилния поток на „Язукини-дори“. Плътно зад нея се движеше сержант Ога с кола със свалени отличителни знаци. Доста по-назад ги следваше колата на Коанчо. За Чифуне не беше необходимо да ги следва на толкова късо разстояние. Към Фицдуейн имаше прикачен предавател, който показваше неговото местонахождение във всеки момент върху една огромна карта. Достиженията на технологическото развитие на Япония не се свеждаха само до автомобилите „Хонда“ и видеокасетофоните.

Сержант Ога се почувства по-спокоен, когато излязоха от натовареното движение в централната градска част и поеха по магистралата. Светофарите, кръстовищата и двупосочните платна предоставяха твърде много възможности за нанасяне на удар. Шофирането в дясната половина на двулентовото магистрално платно, по което движението бе еднопосочно и нямаше тротоари, беше значително по-безопасно.

— Ето че се задава работа за момчетата от пътната полиция — каза шофиращият детектив, след като бе погледнал в огледалото за обратно виждане. Сержант Ога, който пътуваше на задната седалка, погледна в страничното огледало, но закъсня. Превозното средство бе вече толкова близо, че той успя само да види, че беше голям камион и ги следваше на опасно късо разстояние.

Опита се да се обърне, за да го разгледа по-подробно. Чу се силен моторен рев и колата се разтресе от вибрациите, когато боядисан висок тир, марка „Хино“, боядисан в тъмнокафяво и без регистрационни номера, профуча край тях, вмъкна се в колоната точно пред полицейската кола и продължи да намалява скоростта си.