Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Методът на умъртвяване на Ходама едва ли е толкова показателен — каза той.

Прокурорът сви рамене.

— Да не правим изводи все още. Първо фактите.

— Смятаме, че убийствата са станали около седем сутринта — каза Адачи. — Ходама беше човек с установени навици, а и физическите доказателства биха потвърдили това. Полицейският лекар не може да бъде толкова точен. Той определя времето между шест и осем часа. Телата не са открити до три и осемнайсет следобед. Ходама обикновено приемал след два и четирийсет и пет. Днес външната врата не била отворена и не последвал отговор нито на звънеца на вратата, нито на телефона, затова накрая повикали кварталния полицай. Той прескочил през стената, за да провери дали всичко е наред и избълвал обяда си върху първото тяло, което открил. В тази част на света не са свикнали с гледката на кръв и вътрешности.

— Значи резиденцията на Ходама е била неохранявана от около седем сутринта чак до следобед — каза прокурорът. — Достатъчно време да се изнесе онова, което е трябвало да се изнася.

Адачи кимна. Той знаеше какво точно имаше предвид сенсей. Ходама беше един от най-властните мъже в Япония и един постоянен поток от посетители донасяше пари в замяна за услуги. Би трябвало да има писмени документи и значителни суми в наличност. Първият въпрос на прокурора, когато разговаряха по телефона по-рано същия следобед, беше дали са открили някакви документи.

— Претърсихме отново. Използвахме специален екип, оптични проби и всичките там джунджурии. Не открихме нищо написано, изобщо нищо, но намерихме трийсет милиона йени в скрит сейф — Адачи се засмя. — Бяха в няколко найлонови пазарски торбички от Мицукоши.

Прокурорът изсумтя. Трийсет милиона йени — приблизително три милиона долара — беше незначителна сума за Ходама. Що се отнася до пазарските торбички, Япония беше страна с традиции в даряването, а универсалните магазини на Мицукоши бяха любими места за купуване на подаръци. Техните елегантни опаковки и пищни пазарски торбички бяха част от символизма. Тях обикновено избираха и за носене на големите пачки йени, които бяха предпочитаните от японските политици пари. Беше чул, че американските политици предпочитат деловите куфарчета.

— Има ли някакви насочващи улики?

Адачи не бързаше да отговори. Чувстваше се безкрайно уморен, но мисълта за една гореща вана не беше така примамлива, както обикновено.

— Хората от специализирания екип продължават да обикалят мястото на престъплението с прахосмукачки и други подобни, но не вдъхват много надежди. Открихме няколко гилзи и един съсед каза, че видял две черни лимузини да пристигат около седем сутринта. Това е почти всичко.

— Почти? — попита прокурорът.

Адачи извади найлоново пликче за веществени доказателства и го сложи върху бюрото. Прокурорът го взе и внимателно го разгледа, после извади една папка от бюрото си и я отвори. Сравни някаква фотография с предмета в торбичката.

Нямаше съмнение. Символът беше същият. Предметът беше шашо , значка за ревер — от онези, които носеха поне десет милиона японци, за да обозначат своята корпоративна или социална принадлежност.

Символът беше на корпорацията „Намака“.

— Намака? — озадачен попита той. — Къде я намери?

— В медната вана, притисната под дървената седалка на Ходама — каза Адачи. — Много удобно.

Прокурорът кимна, облегна се назад и затвори очи. Ръцете му бяха скръстени отпред. Мълча в продължение на няколко минути. Адачи беше свикнал с това и беше спокоен, докато чакаше.

Телефонът иззвъня. Прокурорът отговори, застанал полуобърнат към Адачи, така че полицаят не можа да чуе много от разговора. Жестът не изглеждаше нарочен и след като затвори телефона, прокурорът отново зае същото положение със затворени очи. Най-накрая ги отвори и проговори:

— Това разследване ще бъде трудно, Адачи-сан. Трудно, сложно и по всяка вероятност — опасно. Едва ли има политик или водач от организираната престъпност, който да не е имал нещо общо с Ходама. Каквото и да открием, сигурно няма да се хареса на някои могъщи интереси и сили.

Той се усмихна с известна симпатия, после изражението му отново стана сериозно.

— Винаги ще имаш моята подкрепа. Но трябва да внимаваш на кого се доверяваш. Трябва да вземеш абсолютно всички предпазни мерки. По всяко време ти — както и твоят екип — трябва да бъдете въоръжени.

Адачи се ококори. Макар униформените полицаи да бяха въоръжени, той рядко носеше оръжие. Просто не му беше необходимо, освен при някои специфични обстоятелства, а и беше трудно да накараш сакото си да стои добре с онази бучка метал, закопчана за колана ти. Той произнесе японския еквивалент на „Боже Господи!“