Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Адачи се опита да си спомни къде беше оставил револвера си и кога за последен път беше тренирал с него. Не можа веднага да си отговори на нито един от въпросите. Това бяха утрешни проблеми. Погледна през капандурата към облачното небе над Токио, но не видя звезди. Обърна се към Чифуне и се надигна на лакът. Пресуши чашата си, а тя веднага я напълни. Когато се приближи към него, той се изпълни с почти физическо усещане за мекотата на формите й и уханието на кожата й. Тя се върна към първоначалното си положение.

— Какви са интересите на Коанчо?

Чифуне поклати глава:

— Не мога да ти кажа. Знаеш това.

Адачи се усмихна.

— Знам много малко за теб. Не знам какво ти е позволено и какво не ти е позволено да правиш. Знам само какво правиш с мен, а това го правиш изключително добре.

Чифуне отвърна на усмивката му.

— Ти си женомразец — мило каза тя, — но вероятно не толкова краен като повечето японски мъже. Използвай го. Времената се менят.

Адачи трябваше да признае, че тя е права и за трите неща. Той наистина обичаше — и беше възпитан да очаква — покорство у жената. Но освен това се беше научил да уважава и да се наслаждава на независимостта у другия пол. Казано направо — Адачи обичаше жените.

— Разкажи ми за Ходама — каза той.

— Ти знаеш за Ходама — отвърна тя.

— Въпреки това ми разкажи. Тогава това, което аз знам, ще се събере с онова, което ти знаеш, а така ще допълним онова, което ние знаем. То вероятно ще е повече от това, което знам сега. Мисля, че се нарича синергизъм 4 4 Дружно действие на два или повече органа (мед.). — Б.пр. .

— Гещалтова психология 5 5 Идеалистическо направление в западноевропейската психология, което не признава обективната определеност на цялостния характер на възприятието, а го разглежда като първично дадено качество на човешкото съзнание. — Б.пр. . Цялото е по-голямо от частите си.

— Разкажи ми за целия Ходама — каза той. — Кой би искал да вари жив един такъв симпатичен старец? Всъщност той, изглежда, е умрял от масиран инфаркт почти веднага, но ти знаеш какво имам предвид.

— Според мен нашият проблем ще бъде в това, че кандидатите ще се окажат твърде много. Ходама е водил дълъг, активен живот и преди всичко е причинявал зло.

— Нашият проблем — каза Адачи. — Това е окуражаващо. Смятах, че да си наблюдател означава само това. Коанчо не се намесва в действителност — той се ухили. — Като повечето служби за сигурност, допринася повече за параноята.

— Нашият проблем — тихо повтори Чифуне.

— А! — възкликна Адачи, наслаждавайки се на новото прозрение. Реши поне за момента да не говори повече за това. Протегна босия си крак и го плъзна между коленете на Чифуне, след това малко по-навътре. Тя не се противопостави. По страните й изби лека руменина.

— Ходама — каза той, — но вече предпочитам по-кратката версия.

Чифуне беше майстор в различните бойни изкуства и сродни на тях дисциплини. Всички те наблягаха най-вече на превъзходството на ума над материята. Чифуне използваше този свой опит, докато говореше.

— Казуо Ходама е роден в Токио в началото на века в семейство на държавен служител. В действителност е прекарал по-голямата част от младостта си в Корея. Баща му е служил в японските окупационни войски. Следователно Ходама от малък е имал много връзки сред военните и правителството. По-късно в живота добре се е възползвал от тях.

Окупацията на Корея не е един от върховете в японската история. В хиляда деветстотин и десета година Япония анексирала страната и през следващите трийсет и шест години Корея била подложена на тираничен и често жесток японски военен режим.

В Корея Ходама се поставил в служба на властта и се специализирал в потушаването на бунтове. Работел преди всичко зад кулисите. Организирал банди от главорези, за да бият или убиват корейците, които искали независимост. По този начин давал възможност на административната власт да се преструва, че не е замесена в по-крайните репресивни действия. Ходама се върнал в Япония в хиляда деветстотин и двайсета година. Тогава светът бил в рецесия. Това е период, когато в Япония съществувал голям конфликт между демократичното правителство и ултрадесните, водени от военните. Тъй като умерените, изглежда, не били способни да направят каквото и да било за такива основни неща като изхранването на народа, не е изненадващо, че десните спечелили изборите. Това се случило навсякъде — в Германия, Италия, Испания й Португалия. Празните купички за ориз не са добри за демокрацията.