Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Той се усмихна доволно. Изглежда, токийските ченгета си знаеха работата. От друга страна, колкото и да беше парадоксално, той харесваше Ню Йорк и нямаше нищо против да живее там. Човек не живее само по криминално непроявени улици. И все пак, заради приноса си в усилията за укрепване на законността в Токио, чувстваше, че заслужава почивка. И не завиждаше на своите четиридесет и една хиляди колеги — столични ченгета — за техния дял от славата. Затвори очи, представи си Чифуне надвесена гола над него, красива и съблазнителна, и заспа.

Отвън, в общата зала, седемте члена на силите за специални задачи, разследващи връзките между организираната престъпност и политиците, си кимнаха одобрително. Бяха се обзаложили за победата на Адачи в кендо шампионатите на детективите и искаха техният човек да пази силите си. Освен това всичко беше спокойно.

И тогава иззвъня телефонът.

Старши прокурорът Тошио Секине, посивял мъж малко над шейсетте, но запазил доста стройна фигура, имаше такова физическо присъствие и излъчваше онази внушителност, които биха завладели големия екран, ако се беше ориентирал към него. Но вместо киното, той беше избрал закона и живота на държавен служител, както и кариера, бляскава дори според високите стандарти на Токийската прокуратура.

Секине-сан се специализира в поставянето на прекършените политици зад решетките. В повечето страни това беше кариера с неограничен пожизнен потенциал. В Япония съществуваше допълнително усложнение поради значителните връзки с Бориокудан — синдикатите на организираната престъпност. Освен това цялата корумпирана бъркотия беше така институционализирана, че вече беше трудно да разбереш кое в действителност беше незаконно. Ако корупцията в политиката беше нормално нещо, нима това вече беше начинът, по който работеше системата?

Прокурорът отпи от зеления чай. Произлизаше от самурайски род с традиции в служба на държавата. Той гледаше на японската политическа система с отвращение. Струваше му се, че повечето от избраните политици бяха ограничени и продажни. За щастие те бяха съвсем несъвместими с порядъчния начин на управление на Япония. Страната имаше отлични и предимно некорумпирани държавни служители, както и спазващо законите население, движено от работната етика на Конфуций. Според Секине избраните политици бяха по-близки до развлекателния бизнес. Те доставяха забавления, но нямаха нищо общо със сериозната работа по управлението на страната.

Старши инспектор Адачи беше поканен да влезе. Той се поклони почтително. Изпитваше огромно уважение и обич към старши прокурора. И двамата произлизаха от една класа, семействата им се познаваха, и двамата бяха завършили Тодай Тракийския университет. Още по-точно — и двамата бяха получили дипломи по право. Това ги правеше каймака на випускниците. Завършилите Токийския университет съставляваха определен елит, центърът на който произлизаше от правния факултет. Възпитаниците на Тодай всъщност управляваха страната. Старши прокурорът Секине не беше избрал старши инспектор Адачи случайно. Разследването на политическата корупция, свързана с организираната престъпност, беше сложна и опасна работа. Беше от съществено значение в екипа си да имаш хора, които познаваш добре и можеш да им се довериш. Секине вярваше, че Адачи ще му служи добре.

Прокурорът даде време на Адачи да си почине, да събере мисли и да пийне от чая си. Полицаят пристигаше направо от мястото на престъплението, където беше ръководил преместването на тялото на Ходама. За него това беше тежък ден и личеше, че е уморен.

— Ходама? — каза прокурорът, след като Адачи отпи от чая.

Адачи изкриви лице.

— Крайно неприятна работа, сенсей, истинска сеч. Всички в къщата са избити. Бодигардът отпред е застрелян на мястото си. Други двама са убити вътре в къщата. Прислужникът е застрелян в банята. Самият Ходама е сварен жив в собствената си вана.

Прокурорът изсумтя неодобрително.

— Пушки — презрително каза той. — Пушки. Това е лошо. Това не е по японски.

Адачи кимна в знак на съгласие, но се замисли дали жертвите щяха да се чувстват по-добре, ако бяха накълцани с меч, което отговаряше повече на японския стил. Смяташе, че деветмилиметровите дупки от куршум бяха за предпочитане пред сваряването жив. Всъщност тази екзекуция чрез сваряване е била на мода през Средновековието, но вече не се използваше. Последният човек, за когото беше чувал, че е убит по този начин, беше Ишикава Джоймон, известен крадец. Той беше нещо като Робин Худ — предполагаше се, че ограбва богатите и дава на бедните. Ходама не следваше неговата традиция.