Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Беше изминал половината път през откритата падинка, когато чу глас зад себе си. Стискаше в ръка заредения автомат с вдигнат предпазител. Много пъти беше тренирал такава ситуация и можеше да се обърне и улучи цел на петдесет крачки само за части от секундата.

Почти получи отплата за тренировките. Може и да беше малко по-бърз от рейнджъра зад него, макар че дали щеше да успее да стреля навреме беше съвсем друг въпрос, който впоследствие беше обсъждан най-разпалено.

Като се обърна, видя двучленния екипаж на гънтрека, който се беше отправил към хълмовете, за да застане в засада на хеликоптерната площадка. Всеки от рейнджърите го простреля по веднъж в гърдите и в главата с бронебойни патрони. Предпазните жилетки ставаха все по-добри от ден на ден и спасяваха най-неприятните хора. Най-добре беше да се подсигурят.

Едно подразделение от редовната армия беше пуснато да претърсва острова заедно с въоръжени детективи.

Най-близката болница беше районната в Конимара. Тя беше вдигната по тревога и в нея с хеликоптер беше изпратен военен лекарски екип, специализиран в лечението на огнестрелни рани.

За всеки случай бяха взети и други предпазни мерки. Рейнджърите в цялата страна, както и другите организации на силите за сигурност, бяха поставени в бойна готовност. Пътниците и колите бяха подложени на щателни проверки както при влизане, така и при излизане от страната. Ирландия имаше известно предимство като остров — достъпът до нея беше възможен само на ограничен брой места.

Токио, Япония, 2 януари

Старши инспектор Аки Адачи лежеше на дивана в кабинета си в Кейшичо — щаба на Токийското столично управление на полицията — със събути обувки, разкопчана риза и вратовръзка, окачена на настолната лампа върху бюрото му.

Той рядко използваше кабинета си, тъй като предпочиташе, когато работи, да седи в общата зала с екипа си, но за сериозна релаксация, каквато се изискваше след особено енергично кендо 2 2 Японско бойно изкуство, при което се използват бамбукови мечове. — Б.пр. в полицейското дожо 3 3 Стая, в която се тренират бойни изкуства (яп.). — Б.пр. , хоризонталното положение върху диван беше по-подходящо.

Единствената неприятност беше, че диванът не беше достатъчно дълъг. Според Адачи бюрократите, които доставяха тези неща, бяха като служителите по цял свят и изоставаха в разбиранията си поне с двайсет години. Те още не бяха възприели факта, че днешните японци бяха с десетина-дванайсет сантиметра по-високи от родителите си, а техните деца — отглеждани с хамбургери на Макдоналдс и млечни шейкове в допълнение към разумните неща, като ориз, сурова риба, водорасли, сурови яйца и супа от соево брашно и ориз — изглеждаха така, сякаш се бяха отправили към небесата.

Адачи погледна краката си, които беше опънал върху облегалката на дивана, предназначен уж за трима души. На четирийсет и две, с неговите метър и седемдесет и пет, той беше далеч от поколението на Биг Мак, но така или иначе имаше над средния ръст. Това беше полезно, ако фиксираш отвисоко някой заподозрян, но малко неудобно, ако трябва да влачиш някого. Все пак онези дни на тичане по улиците и криене във входовете бяха почти минало. Рангът беше чудесно нещо.

Той размърда пръсти и направи упражненията си за стъпала и глезени. Беше парашутист в продължение на десет години, преди изведнъж да го издигнат и прехвърлят в Токийското столично управление на полицията, а скачането от самолети означаваше, че понякога може да се приземиш не както трябва и не където трябва. Което пък не беше особено здравословно. Сухожилията му се оплакваха. Въпреки всичко, голяма работа — онова време беше дяволски забавно. И досега скачаше понякога. Беше направо абсурдно за здравомислещ човек на средна възраст, а това му харесваше.

Адачи свали крака от дивана и си наля щедро голяма глътка саке, а после още една. Алкохолът в допълнение към летаргията, обхванала го след напрегнатите физически упражнения, го замая приятно. Отново метна крака на дивана и небрежно взе един доклад със сравнителна статистика на престъпленията. Двайсет и трите квартала на Токио с население от осем милиона бяха видели деветдесет и седем убийства през миналата година. Ню Йорк, чието население беше малко под тази цифра, можеше да се похвали с почти две хиляди. Кражбите бяха триста четирийсет и три за Токио и деветдесет и три хиляди за Ню Йорк. Изнасилванията бяха сто шейсет и едно срещу повече от три хиляди и двеста.