Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Като наближиха форда, Боти се оживи. За да стигнат до мястото, на което много обичаше да играе, трябваше да прекосят потока. Той предчувстваше тръпката, която го завладяваше, докато седеше в безопасност върху гърба на Пука и гледаше водата отвисоко.

Оттам можеше понякога да види как дребните, а дори и по-едрите рибки се стрелкат из водата. Имаше и интересни камъни, и тъмни странни форми. Загатването за скрита опасност, което отчасти беше причина за тръпката, контрастираше приятно с вдъхващото спокойствие присъствие на баща му.

Нагазиха, без да бързат, в торфено кафявата вода, която бълбукаше около копитата на Пука. По средата на потока Боти извика: „Спри! Спри!“ Държеше къси пръчки и искаше да ги пусне в потока, за да проследи как ще подскачат в буйната вода.

В небето разцъфтя нещо червено. Фицдуейн погледна нагоре и се наклони леко назад, за да вижда по-удобно. В този момент избухна и втората сигнална ракета. По тялото му премина усещане за надвиснала опасност, а Пука се размърда неспокойно.

Снайперистът стреля.

Пушката имаше вграден заглушител, а той използваше беззвучни боеприпаси.

Фицдуейн не чу нищо. Просто видя как тилът на Боти се обагри в червено и усети как синът му се отпусна. Зашеметен отначало, той изкрещя от болка и отчаяние, когато ужасът на случилото се проникна в съзнанието му.

Пука се изправи на задните си крака.

С отвлечено внимание, снайперистът стреля отново, преди да покрие пак целта си. От главата на коня рукна кръв и той се строполи, отхвърляйки Боти на два метра встрани в плитката вода.

Третият изстрел на снайпериста улучи Фицдуейн в бедрото и строши феморалната кост. Фицдуейн беше отчасти затиснат под мъртвия кон. С отчаяни усилия се опита да се претърколи и да се освободи, но не му достигнаха сили.

— Боти! — крещеше Фицдуейн, забравил болката си, с ръце протегнати към момчето, което лежеше по гръб във водата, малко извън обсега му.

Конят закриваше целта му, затова снайперистът трябваше да се изправи за решителния изстрел. Можеше да си позволи да не бърза. Жертвата му беше повалена и беззащитна.

Съгледвачът реши да помогне за довършване на работата. Той изстреля откос със заглушения си автомат към момчето, което лежеше във водата. Куршумите вдигнаха пръски около главата на детето и накараха Фицдуейн да положи свръхчовешки усилия, за да се освободи и да се притече на помощ на сина си. Той успя и се опита да стане, с което изложи на прицел горната част на тялото си.

Още два изстрела, за да е по-сигурна смъртта, помисли си снайперистът — един в сърцето и един в главата. Не вярваше в убийството с един куршум. Беззвучните боеприпаси може и да не причиняваха масивна травма като напълно заредените куршуми, но пък имаха предимство при безшумни убийства и осигуряваха допълнително време, за да се увери човек, че работата е свършена както трябва.

Той стреля едновременно с главен сержант Лонсдейл. Куршумът на снайпериста направи малка дупка при влизането си в тялото на Фицдуейн на три сантиметра над дясното зърно на гърдата му и на пет вляво от него в четвъртото междуребрено пространство.

Продължавайки унищожителния си път, той проникна през стената на гръдния кош, смачка предната част на четвъртото ребро и после, заедно с частици от него, раздели четвъртата интеркостална артерия, вена и невроваскуларен сноп. Частици от реброто се забиха в десния лоб на белия дроб, а куршумът го разора като рало и повреди по-дребни белодробни артерии и вени.

Той пропусна трахеята, мина малко встрани на езофагуса, не уцели вагусния нерв и гръдния лимфен канал, ожули леко сърцето, мина отдясно на аортата и проби задната стена на гръдния кош. Като се придвижи леко надолу, куршумът строши задната част на петото ребро, мина отдясно на гръбначния стълб и излезе горе вляво на гърба, оставяйки голяма рана.

Фицдуейн издаде слаб шум, когато ударът на куршума изкара въздуха от тялото му, после се присви и падна бавно с протегнати към Боти ръце.

Куршумът на Лонсдейл имаше по-дълга траектория. Той беше приблизително пет пъти колкото този на съвременно автоматично оръжие и развиваше скорост от деветдесет метра в секунда. Голяма част от него беше пълна с експлозиви.

Съгледвачът видя как тялото на снайпериста избухна и трупът бе отхвърлен назад. Не виждаше никакви признаци за заплаха пред тях. Тъкмо се обръщаше, когато вторият куршум на Лонсдейл се заби странично през лявото му рамо и избухна в гърдите му.