Виктор О'Рейли - Правилата на лова

През този ден Фицдуейн, прегърнал пред себе си безопасно настанения върху специална седалка Боти, се отправи първо на запад към Дрейкър по стария си маршрут, но после обърна към вътрешността на острова, мина покрай едно особено опасно блато и зави на север, пресече пътя за замъка Дрейкър и продължи към хълмовете, които ограждаха северната брегова ивица.

Фицдуейн обичаше да чувства малкото телце до себе си. Любопитството и желанието на Боти за развлечения бяха заразителни. Вълнението и ентусиазмът му бяха всепоглъщащи. От време на време Фицдуейн несъзнателно го притискаше към себе си и нежно докосваше с устни главичката му или го милваше по бузката. Знаеше, че това е особена възраст с особена близост и че това време ще отмине твърде скоро.

Средата на острова беше с относително равен терен, а тук, на север от пътя, Фицдуейн и Боти откриха наредени една до друга мъртви овце. Прикрепена с тел към една пръчка, някаква написана върху милиметрова хартия бележка пърполеше от вятъра.

Тя гласеше:

„Хюго, ако намериш тези овце, преди да съм имал възможността да ги скрия, мога да ти обясня всичко! Ще се видим на вечеря.“

Беше подписана: „Шейн (полковник и в най-близко бъдеще генерал) Килмара“.

Фицдуейн се усмихна. Килмара беше непоправим. Истинско чудо беше, че щеше да става генерал, като се имаше предвид броят на враговете, които си беше създал. Понякога талантът, изглежда, наистина пробиваше.

Беше любопитен как щеше да приключи учението на Килмара. Хранеше големи надежди във връзка с Гънтрек — малки, но бързи гъсенични транспортьори с оръжие, способни да надминат и унищожат дори танк, а струващи съвсем малка част от цената му.

Наоколо имаше следи от няколко гъсенични транспортьора. Те сякаш изникваха от нищото и после се отправяха на север. Проследи ги и зад група скали откри палетите за спускане и каишите за овързване, скрити под камуфлажна мрежа. След това машините се отправяха в различни посоки. Е, щеше да научи подробностите още тази вечер.

Боти се забавляваше, като си играеше с камуфлажната мрежа и скачаше от палет на палет. Фицдуейн слезе от Пука, техния кон, и го остави да попасе. Боти скоро измисли игра, според която той щеше да се хвърля от някой палет, а Фицдуейн трябваше да го улавя. Момченцето скачаше безстрашно, напълно уверено, че баща му ще го опази от нараняване.

Неочаквано Боти направи гримаса и Фицдуейн побърза да смъкне панталоните му и да го изчишка по посока на вятъра. Този път имаше успех. После се качиха на коня и се отправиха на изток към Батълфорд, почти успоредно на хълмовете.

Наблюдателят ги забеляза пръв, но не предприе никакви действия. Основната му грижа беше да пази тила им и пътя им за бягство. Всичко беше чисто.

Под него съгледвачът ги пое веднага щом се появиха иззад един хълм и се отправиха към водопада. Той каза нещо на снайпериста.

Стрелецът насочи оръжие в отговор на подадената информация.

Само след секунди ездачът и синът му влязоха в ограниченото поле на неговия телескопичен мерник.

Килмара често беше забелязвал, че съществува естествена склонност да се отчита движението само по себе си за положителен резултат. По негово мнение тази тенденция беше объркала понятията за маневрена война, откак Каин беше сложил началото на този процес, като беше убил Авел.

Но Килмара беше стара пушка. Той отиде на една височинна — една изпъкналост в подножието на хълмовете — и зае позиции на обратната страна на склона. После заговори в микрофона, закрепен на главата му, и една телескопична мачта започна да се разгъва от задната страна на гънтрека. Тя спря да се издига точно на височината на ръба на хълма. Ако зад тях имаше висок склон, силуетът на мачтата нямаше да се очертава на фона на небето.

Сега Килмара можеше да огледа по-голямата част от терена в ниското чак до Дънклийв и отвъд него. Оставаше и малко скрита площ, което се дължеше на естествената неравност на терена. Хълмовете в северната част на острова оставаха от лявата му страна, но това беше най-доброто, което можеше да направи в рамките на ограниченото време, а Килмара рядко обръщаше внимание на теоретичния оптимум. Не беше идеалист, а прагматик. Знаеше, благодарение на трийсетгодишния си опит, че военната професия се усвоява само с практика.

Върху извадената мачта имаше ИЧЕН — инфрачервена единица за наблюдение. Тя действаше като подвижен телескоп с много голямо увеличение, но имаше допълнително преимущество — много по-широк ъгъл на наблюдение и възможност да вижда през мъгла, дъжд, дим и тъмнина. Образът се приемаше на телевизионен екран с висока разделителна способност, вграден в конзолата пред него.