Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Било е времето на тайните сдружения и политическите убийства — каза Адачи. — Били са убити най-различни министри на умереното правителство. Ходама не е ли бил замесен във всичко това?

— Така се говори — каза Чифуне. — Дали в действителност е убивал — не знаем. Както и да е, за участие в заговор за убийството на премиера, адмирал Саито, Ходама наистина е бил изпратен в затвора от режима на умерените през 1934 и е излежал повече от три години, но когато екстремистите взели властта, го пуснали. И естествено като репресиран за каузата, той съвсем допаднал на новия режим. Акредитивите му на националист с десен уклон били безупречни. Имал безброй връзки в правителството и армията благодарение на различните тайни организации, в който бил членувал. Оттогава взимал участие във всичко — но винаги действал зад кулисите. Вече бил куромаку .

Куромаку , замисли се Адачи. Думата имаше зловещо значение. В японския живот такива хора съществуваха по стара традиция. Куромаку означаваше буквално „черна завеса“, нещо, свързано с класическия театър Кабуки, където скрит зад черна завеса човек дърпа конците и контролира действието на сцената. Английският еквивалент би бил навярно кръстник или човек, който качва и сваля крале, но куромаку означаваше нещо повече от това. Думата се отнасяше за човек от специален калибър и напоследък предполагаше връзки както с организираната престъпност, така и с политическите кръгове на най-високо равнище. Преди всичко самото звучене на думата внушаваше сила и власт.

— Във всичко? — попита Адачи. Беше затворил очи и потъркваше с пръста на крака си топлото и влажно местенце между краката на Чифуне. Усещането беше невероятно екзотично. Самият й глас звучеше особено еротично.

— Всичко — каза тя, но гласът й едва доловимо трепна. Айкидото — бойно изкуство, което те учи на самоконтрол — успя да помогне само дотолкова. — Той пътувал, споразумявал се, търгувал, шпионирал, издигал и унищожавал хора. Имал огромни търговски интереси. Завършил Втората световна война като адмирал, макар че едва ли има някакви доказателства да е бил запознат с военния флот, освен като източник на печалби. Той подкрепял, но и използвал милитаристите от Тоджо.

— И? — каза Адачи. В тази област папките на Коанчо щяха да бъдат по-дебели от неговата. Полицията не беше неуязвима за политически натиск. Войната беше чувствителна тема. Хората на власт не гледаха с добро око на подробните данни за нечие поведение през този период.

— Преди Пърл Харбър — продължи Чифуне — той имал връзки с американското военно разузнаване. Доставял им информация за Китай. Бил е там доста време. Преди действителното избухване на войната за страната е имало някои области от взаимен интерес със САЩ.

Адачи подсвирна.

— Пъргаво човече, нали? Бил ли е действително американски агент?

— Не знаем. Може и да са го смятали за такъв, но се съмнявам, че е бил в смисъла, който ти влагаш. Със сигурност е балансирал нещата, като всъщност е финансирал операциите на Кемпей Тай — тайната полиция в Китай.

— И тогава са паднали бомбите — каза Адачи. — Смущаващо дори за един куромаку.

— Много объркващо. Япония се предала, американците пристигнали с Макартър и съвсем скоро Ходама бил арестуван и хвърлен в затвора Сугамо, за да чака процес. Бил класифициран като военен престъпник от клас А.

— Допускам, че е бил — каза Адачи, — но никой не го е обесил.

— Имал е скрити огромни количества пари, от порядъка на стотици милиони йени, а освен това е бил и добър в приказките. Познавал е хората и нещата, можел е да използва връзки. И най-вече е имал хора извън затвора, които са работили за него. Част от парите му послужили за основаването на нова политическа партия — нали демокрацията отново била на мода!

— Либералната партия, която се сля с Демократическата партия през 1955 и оттогава насам управлява страната като Либерално-демократическа партия. Ух! Защо не убиха някоя не чак толкова противоречива фигура?

— Много избързваш — каза Чифуне. Без да откъсва очи от неговите, тя бавно разкопча блузата си и я съблече. Кожата й имаше златист цвят. Свали и сутиена. Имаше малки, но пълни гърди с изпъкнали зърна. — Недей.

Адачи вдигна вежда. Беше доволен, че се беше преоблякъл в юката , когато се прибра в апартамента си. Мекият памучен плат даваше свобода на нарасналата му възбуда, която щеше да се удуши в панталоните от западен тип. Божичко, културата на Запада в някои отношения беше направо жестока.