Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Хората разговарят с мен — отвърна Фицдуейн, — а някои от тях имат силна памет. Кой би имал интерес да убие Ходама по такъв жесток начин и кой ще заеме неговото място след смъртта му? Средства, мотиви и подходящ момент за извършване на престъплението — класическите критерии, по които е необходимо да се преценяват заподозрените — и всички те недвусмислено сочат към Кацуда. Начинът, по който е извършено убийството на Ходама, е бил грешка. Защото издава разчистването на стари сметки. Трябвало е да бъде извършено професионално. Почеркът да не издава личен мотив. Просто едно мъртво туловище.

— Но всички открити улики водеха към братята Намака — възрази Шванберг — и по никакъв начин убийството на Ходама не може да бъде свързано с Кацуда. Повярвайте ми, това знам със сигурност. Кацуда може и да е виновен, но това никога няма да бъде доказано. Хвърлиха се доста усилия, за да бъдат намерени подходящи отговори на въпросите, оставащи без отговори. Цялата вина ще бъде хвърлена върху братята Намака.

Фицдуейн поклати глава.

— Разследването се води от много способно ченге и според мен той вече се досеща за фаталните улики, оставени на местопрестъплението.

Шванберг изглеждаше изненадан.

— Вече сме информирани.

— Както казах — продължи Фицдуейн, — човекът е много добър следовател, а освен това е изключително проницателен. Мисля, че знае, че имате свой информатор в полицията, а може би знае и кой е той.

— Зарежете това — рече Шванберг. — Предполага се, че по този случай трябва да бъдем на една и съща страна. И двамата искаме братята Намака. Добре, не те убиха Ходама, но какво от това? Със сигурност обаче те са организирали нападенията срещу вас. Затова хайде да действаме заедно и да притиснем двете копеленца. А що се отнася до приятеля ви, ченгето Адачи, от известно време непрекъснато ни създава затруднения, така че вече сме направили необходимите постъпки. Той е много подходящ за устройването на нещастен инцидент в домашни условия.

Фицдуейн, по чието лице нямаше и следа от истинските му чувства, изпита желание да се пресегне и да удуши с голи ръце мъжа срещу себе си. Цинизмът и коравосърдечието на това малко лайно го изпълваше с отвращение. Този бюрократ стоеше тук и говореше за смъртта на негов близък познат със същия пренебрежителен тон, с който даваше поръчка за доставка на хартия за ксерокса.

Представи си как със същото безразличие Намака се бяха разпоредили за покушението срещу него и го обзе гняв. Сърцето му настояваше да изтича навън и да се свърже по някакъв начин с Адачи, за да го предупреди за грозящата го заплаха. Но мисълта му диктуваше да проявява предпазливост. Беше длъжен да остане тук. Шванберг щеше да се изпусне за още нещо, а и този човек не биваше да отгатне какви мисли се въртят в главата на Фицдуейн.

— В такъв случай какво искате от мен? — повтори въпроса си Фицдуейн.

— Да помогнете да се хвърли цялата вина за убийството на Ходама върху братята Намака, а Кацуда да остане на чисто — отвърна Шванберг. — И да ни държите в течение — замълча, но беше ясно, че търсеше подходящ начин да изрази и друга молба, която вероятно бе същинската причина за настоящия разговор. — И със, и без вашата помощ ние ще притиснем Намака — продължи Шванберг, — но те са само част от нашия общ проблем. Остава все пак проблемът с техните обучени терористи — хората, които извършиха нападенията срещу вас. Каквото и да си мислите, с тази престъпна групировка ние не сме свързани по никакъв начин. Известно време не можахме да направим връзката между тях и Намака, а до този момент не сме успели да ги уличим в съучастие с Намака. Но искаме Яибо да бъдат извадени от играта. Отстраняването на Намака е добро начало, но ако тяхното място бъде заето от друга тукашна групировка, опасността ще остане, при това в същите мащаби.

Фицдуейн кимна.

— Проумявам логиката на политика в думите ви и съм съгласен с нея, което не означава, че съм длъжен да я одобрявам.

Шванберг сви рамене.

— И още нещо — продължи Фицдуейн, — отпишете Адачи. Оставете на мен да се погрижа за него.

Шванберг го погледна неспокойно.

— Ние можем да влияем върху хода на събитията — каза той, — което обаче не означава, че винаги се намесваме в тях.

— Какво, по дяволите, трябва да означава това?

— Кацуда е информиран за Адачи. Мисля, че нещата вече са задвижени и скоро ще се случи нещо. Разбира се, аз не съм в течение на подробностите по операцията. И не желая да бъда.