Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Тъй като студеният душ, изглежда, не постигаше желания ефект, а и той не виждаше защо трябваше да доставя удоволствие на братята Намака, като умреше от хипотермия, Фицдуейн развъртя кранчето за топлата вода. Тъкмо възнамеряваше да се отпусне във ваната и да не мисли за нищо, когато телефонът иззвъня. Явно, че този път звънът не беше само плод на въображението му. Загърна се с хавлията, която обаче остана доста издута около слабините му.

— Заспал съм — каза Фицдуейн в слушалката — и в буквален, и в преносен смисъл. Земята е кръгла, а Япония е много далече от мястото, от което се обаждате, и тук вече минава полунощ. Никой възпитан човек не звъни толкова късно.

— Е, това беше много мило — каза отсреща Килмара. — Така поне съм наясно какво мислиш за мен. Слушай внимателно, приятелю мой, защото през последните дни Токио се превърна в световно средище, а ефирът се задръсти от кодирани съобщения след твоето посещение при Бърджин. Някой иска да се свърже с теб, за да се увери, че няма да се замесиш в нещо, което не би трябвало да научаваш. „В ход са операции, които не желаем да бъдат проваляни — казва той. И още: — Не желаем да загубим приятелите си.“

— Кой е този „някой“?

— Наш приятел, непоносимият Пол Шванберг — отвърна Килмара. — Ако не си зает, утре, след като закусиш, тръгни към „Ню Отани“ и попитай за него на рецепцията. Има офиси там. На организация, наречена „Японска федерация за световни проучвания“ (ЯФСП). Поне звучи по-добре от „Акме Импорт Експорт“. Между другото всеки знае кой стои зад тях. Цялата работа е в това, че е по-интересно да се действа под прикритие, а не от посолството, макар че нерядко действат чрез него. Развили са собственическо чувство, когато става въпрос за Япония. Какво от това, че началото на тези топли взаимоотношения е било поставено с пускането на една-две атомни бомби над тази страна.

Сякаш за потвърждение хотелската стая започна да се люлее — не много силно, но непрекъснато. След около десет секунди люлеенето спря. Килмара продължаваше да говори, но Фицдуейн не бе слушал. Беше страшничко.

— По дяволите! — изруга той. — Ама тук наистина имали земетресения. Доста страшничко е.

— Скоро се очаква поредното силно земетресение — отвърна Килмара, — или поне така чух. Ето ти нещо, което да отклони мислите ти от цялата тази касапница и кървищата, които неизменно те съпровождат. Просто запомни, че трябва да стоиш далече от масивни каменни и бетонни сгради. Не могат да ти причинят нищо хубаво, ако се срутят отгоре ти. Особено на човек на твоята възраст.

— Тази вечер се чувствам достатъчно млад — отвърна Фицдуейн, поглеждайки издутината пред слабините си, чиито размери дори земетресението не бе успяло да намали, — но за нещастие наоколо нима никой, с когото да споделя това си откритие.

— Да, хотелските стаи понякога създават такова усещане — каза Килмара. — Но невинаги. Спомням си, когато двамата с теб бяхме в…

Фицдуейн се разсмя. Няколко минути по-късно бе заспал.

Хотел „Ню Отани“, Токио, Япония 20 юни

Комплексът „Ню Отани“ бе достоен символ на новата свръхбогата и самоуверена Япония и Фицдуейн, който вече бе понаучил нещо за цените на недвижимата собственост в тази страна, потрепери при мисълта каква ли бе стойността на хотелския комплекс.

Половината от площта му се заемаше от луксозен хотел, а другата половина подслоняваше множество офиси и кантори, а несъмнено във вътрешността имаше и свръхлуксозни апартаменти, предназначени само за платежоспособни клиенти. Преддверието грабваше веднага окото и изглеждаше достатъчно високо, за да има свой собствен микроклимат. Човек със сигурност можеше да скочи от една от вътрешните тераси и да се спусне на ръце вътре в него, ако му се приискаше, стига да носеше добре скроен костюм и лачени мокасини марка „Гучи“. Съществуваха негласни изисквания към облеклото на посетителите.

Почти празното фоайе представляваше наистина впечатляващо разхищение на строителна площ за Токио. Подобна непрактичност развеселяваше Фицдуейн и той отново възвърна доброто си настроение. Любимият му сервитьор тази сутрин му беше сервирал чая със студено мляко и никой не бе стрелял по него, нито пък някой се бе опитал да го разфасова като за колбасарница, когато бе излязъл за обичайния пробег преди закуска, съпровождан от своите телохранители. Освен всичко не бе валяло, а това наистина можеше да се нарече подобрение.

Не след дълго стана ясно, че щетите, нанесени на собствениците на хотела от интериора на фоайето, бяха компенсирани в другите му части. Офисите на „Японската федерация за световни проучвания“ бяха мебелирани много луксозно, но бяха малки. Това беше най-малкият офис-комплекс, който Фицдуейн някога бе виждал, и всичко в него — чашите, масите, креслата бюрата — изглеждаше пропорционално умалено. Шванберг също беше дребен, вече надхвърлил възрастта на юпитата мъж с оредяла коса и гладко избръснато лице. Носеше вратовръзка с игла, а когато се обърна, за миг се видяха червените тиранти под сакото. Копчетата на сакото му бяха облечени в същия плат, от който беше ушит костюмът му.