Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Дори облечен с ръчно тъкана риза, копринена вратовръзка и костюм от „Севъл Роу“, в този момент Кей изобщо не изглеждаше нелепо. Напротив, беше очарователен като въплъщение на вечния завоевател, по мнението на Чифуне, или пък на разглезено дете, което размахва поредната си смъртоносна играчка. Зависеше от гледната точка.

— Научих, Намака-сан — започна Фицдуейн, — че притежавате ненадмината колекция от хладни оръжия, затова ми се искаше да намеря нещо, което все още липсва в колекцията ви. За нещастие през изпълнената с поврати история на Ирландия не са останали почти никакви образци от средновековни оръжия, но това, което държите в ръцете си, е точно копие на ирландска бойна секира от тринадесети век. Тя се е оказала изключително полезно оръжие в сраженията с нормандските нашественици, защото с нея моите прадеди са можели да пробият доспехите на противниците си.

Кей развъртя още веднъж секирата над главата си, после я спусна надолу и я постави обратно в изработения от кожа калъф върху масата. Едва тогава забеляза запазения знак на корпорацията, гравиран върху острието. Повдигна очи към Фицдуейн.

— Не е било необходимо да си създавате толкова големи затруднения, Фицдуейн-сан — бавно каза той, — Фумио и аз сме ви много признателни за този подарък. А сега нека да уредим подробностите около вашето посещение в металургичния завод, към който, както разбрахме от Йошокава, проявявате интерес. Наистина е впечатляващо да се види как дори най-твърдите стомани стават податливи на обработка като пластилин. Освен това там имаме тренировъчна зала, в която се намира по-голяма част от моята колекция! Мисля, че наистина ще ви бъде интересно да видите всичко това.

Фумио не можеше да откъсне очи от секирата. Кей и този гайджин се държаха като приятели от детинство и все пак не можеше да се отърси от страха, който го изпълваше. Секирата на масата непреодолимо му напомняше на тези, с които някога палачите бяха обезглавявали осъдените на смърт. Тя действително бе неоценим дар, при това съвършен, предвид реакцията, която бе предизвикала, но на Фумио му прилошаваше само от нейния вид.

С усилие повдигна очи от секирата и погледна първо Фицдуейн, после Чифуне. Жената имаше обноски на добре възпитана преводачка, но нещо в нея го караше да проявява резервираност.

— Фицдуейн-сан — заговори Фумио с едва забележима усмивка, — с нетърпение очаквахме вашето посещение в „Намака Стийлс“, но сега вече навярно разбирате, че тъй като и двамата с брат ми говорим свободно английски, няма да се нуждаете от преводачка по време на посещението си там. Услугите на Танабу-сан няма да са ви необходими.

Фицдуейн реагира напълно адекватно на ролята си, каза си Чифуне. Той само повдигна пренебрежително рамене, сякаш за да демонстрира, че присъствието на неговата преводачка няма никакво значение, след което тримата продължиха да обсъждат други теми. Намака бяха захапали стръвта, но Чифуне вече знаеше, че не възнамеряваха да я глътнат на всяка цена. Крояха нещо, в това бе сигурна, но какво?

Докато Кей Намака и Фицдуейн разговаряха и си разменяха непринудено шеги, сякаш бяха стари приятели, сближени от общото си увлечение по старинни оръжия, дълбока тревога се загнезди в съзнанието на Чифуне.

Същата вечер Фицдуейн вечеря заедно с Чифуне. Вечерята протече приятно, като се изключат няколко обезпокояващи реплики, прозвучали като любовна увертюра.

Към полунощ отвърна на поклоните на застъпилия нощна смяна портиер в хотела, изпълнен с чувство за приятна отпуснатост и лека сексуална възбуда, което за него бе добре познато усещане.

Реши да си вземе душ, за да излезе от това състояние, един традиционен прийом за такива ситуации, но това не премахна възбудата. Така му въздействаше Чифуне. Не бяха си казали нищо, нито пък действията им открито бяха изразявали помислите им, но сексуалното привличане помежду им бе нараснало дотолкова, че бе достатъчно, за да предизвика почти физическо излъчване около телата им, подобно на светещия в мрака ореол, обгръщащ руските подводничари от Северния ядрен флот. Фицдуейн си помисли, че наистина бе жалко, че тъй като не можеха да прекарат нощта заедно, щяха да светят поотделно.

Жените винаги го объркваха. Например Итън, която обичаше, но която не бе пожелала да се обвърже с дом и семейство, когато той бе готов за това. Също и Катлийн, към която все повече се привързваше и която бе готова да създаде семейство точно когато самият той се чувстваше разколебан. А сега и Чифуне, с която го свързваше по-скоро флуидно сексуално привличане и която запазваше Адачи-сан като резервен вариант, ако беше разчел правилно знаците. Фицдуейн харесваше Адачи, а освен това нямаше да бъде никак мъдро от негова страна, ако смесеше работата и удоволствието. Имаше нужда от сътрудничеството на Адачи-сан и го получаваше, затова не би било особено тактично от негова страна, ако си легнеше с приятелката на старши следователя. Все пак човек не можеше да се съобразява непрекъснато с чувствата на всички около себе си.