Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Каква съвършена изработка! — възкликна Фицдуейн, посочвайки с поглед резбования калъф. — Не мога да си представя какво може да има в него — прокара нежно длан по потъмнялата от годините дървена повърхност, удължавайки по този начин мига на насладата. Усещаше, че Кей губи търпение. Този човек се вълнуваше като истинско дете.

— Трябва да отворите кутията, Фицдуейн-сан — обади се Кей. — Натиснете леко в средата резбованата върху дървото хризантема, после изтеглете леко наляво и ще се отвори.

Фицдуейн изпълни указанието. Хризантемата, доколкото знаеше, бе символ на японското императорско семейство и едва сега започна да проумява, че приготвеният за него подарък действително беше нещо много рядко. Кутията се отвори.

В нея лежеше великолепна испанска рапира с предпазител под захвата, положена върху мека подплата, обшита с алена коприна. По дръжката й бяха гравирани ловни и бойни сцени. Оръжието беше много старинно и представляваше изключителна рядкост. Той го извади от кутията и то прилегна така добре в дланта му, сякаш беше изработено специално за него.

— От края на седемнадесети век, испанска изработка — съобщи той. — Издължените прави остриета и извивките, прилягащи към ставите на пръстите, са отличителен белег на конструкцията на оръжията от този период, но погледнете какъв превъзходен екземпляр е тази рапира! Какви съвършени пропорции, каква симетрия само! Какво изключително майсторство е било необходимо за направата й?!

Кей Намака изглеждаше искрено щастлив от неподправените нотки на изненада и задоволство в гласа на Фицдуейн.

— Фицдуейн-сан — започна той, — от думите на Йошокава-сан разбрахме, че самият вие сте признат майстор на меча, а също и познавач-колекционер, затова решихме, че този малък подарък ще ви допадне. Както разбрах, вие отдавате своите предпочитания на шпагата, която се е развила като спортна разновидност на рапирата, и именно този факт продиктува направения от нас избор.

Фицдуейн се усмихна признателно.

— Понякога се упражнявам във фехтовка, признавам, но не съм сигурен, че съм достоен за класата на това оръжие. Освен това оръжията, които съм използвал, винаги са били с притъпени върхове. Убийството на противника в наше време се смята за проява на несръчност и ниска класа.

Кей се засмя сърдечно при този коментар, а Чифуне възпитано захихика, както подобаваше на една жена, прикривайки с длан устата си. Личното й мнение бе, че всички тези нелепици, свързани с протокола, бяха просто абсурдни, но не се гледаше с добро око, ако една добре възпитана млада японка започнеше да се превива от смях или пък се засмееше, без да прикрие устата си. Поведението на Кей подобаваше по-скоро на някой средновековен даймио или старейшина на клан в добро настроение, изправил се пред своите самураи.

Спомни си, че настроението на такъв човек може да се промени коренно само за секунди и да го превърне в жесток тиранин. Горчивата истина обаче сочеше, че той бе само съвременен вариант на изключително могъщ средновековен властник, с тази разлика, че неговата мощ се простираше над всички континенти посредством участието му в различни холдингови групи. Богатствата на един съвременен кейрецу биха накарали който и да е средновековен даймио да се черви от срам. Кей не просто се вживяваше в ролята си. Той наистина притежаваше власт и влияние. Такава бе страшната истина.

— Намака-сан — каза Фицдуейн, — вашият подарък наистина е чест за мен. А сега може би ще ме удостоите с честта да отворите скромния дар, който донесох за вас. Той бледнее пред проявената от вас разточителност, но може би ще ви заинтригува.

Ако Кей Намака се бе развълнувал, докато бе наблюдавал как Фицдуейн отваря подаръка си, то сега едва си поемаше дъх от нетърпение, макар че привидно спокойният му вид можеше да заблуди всеки наблюдател, непритежаващ способността на Чифуне да улавя дори най-малките издайнически белези в поведението на един човек. Все пак това бе Япония, където високо се ценеше способността да се владееш, а излишната проява на емоционалност се считаше за недостатък. Но независимо от това, движенията на пръстите му издаваха неговото нетърпение, докато отстраняваше хартиената опаковка, а в очите му припламваха радостни пламъчета.

Кей се държеше, сякаш бе Коледа. Наистина бе странна тази комбинация от почти детска невъздържаност и насилие.

Когато най-накрая се показа блестящото двойно острие на секирата и обточената й със златен филигран дръжка, Кей Намака ахна възхитено, а след това, неспособен да се сдържа повече, нададе вик, изправи се със секирата в ръка и я развъртя над главата си.