Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Поглеждайки към Фицдуейн, Фумио почувства как го изпълни страх. Естествено не трябваше да се отхвърля напълно вероятността, че гайджинът не подозира нищо и може би ще повярва на версията, че за всичко е виновен единствено Китано, но Фумио винаги се доверяваше на инстинкта си. Гайджинът водеше смъртта след себе си.

Кей Намака, вживял се в ролята си на разтревожен и обществено отговорен за бъдещето на компанията, в този момент описваше шока, който бе преживял след разкриването на машинациите на Китано, който бе изпълнявал длъжността завеждаш отдел „Сигурност“ към ръководената от него корпорация.

— Както изглежда, Фицдуейн-сан — каза той, — всички ние сме станали жертва на един интригант, който е злоупотребил с положението си. Брат ми и аз бяхме шокирани при разкриването на машинациите, в които е бил замесен един от най-доверените ни служители. Китано-сан лепна срамно петно върху репутацията на „Намака Индъстриз“ и двамата с брат ми попаднахме в изключително трудна ситуация. Искаме да изразим дълбокото си съжаление за причиненото от този ренегат. Трябва да ни позволите да компенсираме по някакъв начин стореното от него и естествено ние ще положим всички усилия, за да направим пребиваването ви тук възможно най-интересно и приятно.

Фицдуейн остана поразен от пълното различие между двамата братя. Кей Намака бе един наистина изключителен във физическо отношение екземпляр — висок, широкоплещест, и целият му външен вид излъчваше самоувереност, достойна за корицата на някое икономическо списание. Фумио със своята слаба, безформена фигура определено създаваше впечатление за изостанал във физическото си развитие екземпляр. Но когато човек се вгледаше по-внимателно, откриваше, че погледът му говори за остър и проницателен ум. По мнението на Фицдуейн, трябваше да се опасява повече от невпечатляващия с физиката си Фумио.

— Намака-сан — каза Фицдуейн, — думите ви изразяват самата истина и аз съм ви благодарен за тях, но вие имате десетки хиляди служители и не можете да носите отговорност за постъпките на всеки един от тях. Всички ние пострадахме от последните събития. Аз едва не изгубих живота си, а вие, както разбирам, сте били ощетени със значителни суми от този човек. Е, нека гледаме на себе си като братя-партньори в нещастието, а, да се надяваме, и като братя в по-щастливи бъдещи начинания. А сега нека разговаряме за по-приятни неща — при което се усмихна.

Чифуне, чието присъствие оставаше напълно незабелязано, тъй като бе жена, и ако трябва да говорим направо, беше напълно излишна — и двамата братя говореха свободно английски, — се забавляваше, като наблюдаваше колко добре играеше своята роля Фицдуейн. При всичко, което знаеше, считаше тази среща за доста странно хрумване, но ирландецът се справяше великолепно в новото си амплоа. Дори го намираше обаятелен и виждаше как Кей Намака попада под влиянието на неговото обаяние.

Кей явно се възприемаше като водач и въплъщение на мъжествеността и беше поласкан от факта, че тази негова представа намира потвърждение. Според Чифуне той беше от хората, чиито действия се диктуват от сърцето, или което бе по-вероятно — от емоциите, а не от разума. А що се касаеше за зловещо изглеждащия по-малък брат, той почти не говореше, а само мълчеше и напрегнато дебнеше. Беше студен като риба.

— Вие сте много тактичен човек, Фицдуейн-сан — каза Кей Намака, — и имате право. А сега може би е време всеки да разопакова своя подарък. Благодарение на Йошокава-сан знам, че всички споделяме увлечението по средновековни оръжия, затова се надявам, че скромният подарък, който избрахме за вас, наистина ще ви достави удоволствие.

Фицдуейн започна да разопакова дългия правоъгълен пакет. Опаковката бе съвършена във всяко отношение, едновременно в качеството и ефектността на изпълнението си, и Фицдуейн за пореден път се възхити на прецизността, с която японците изпълняват дори най-дребния детайл. Когато отстрани хартията, пред очите му се разкри дълга тясна кутия от ръчно резбована секвоя, приблизително метър и двадесет на дължина и широка около двадесет сантиметра. Сама по себе си кутията представляваше истински шедьовър на изкуството, но явно бе само прелюдия към нещо много по-специално.

Това наистина му доставяше удоволствие. Дори при съществуващите рискови обстоятелства бе изключително приятно да получиш подарък, особено подарък, който очевидно е нещо наистина изключително. Естествено подаръкът можеше да се окаже смъртоносен, но реши, че това е малко вероятно. Срещата беше уредена от Йошокава и беше съвсем официална. Не, каквото и да бяха замислили Намака, в момента се намираше в пълна безопасност. Погледна насреща към двамата братя и се усмихна, предвкусвайки очакващата го изненада. Кей Намака го гледаше с лъчезарна усмивка, в която целият сияеше. Явно той също се наслаждаваше на мига. Независимо че беше престъпник, у него имаше нещо, което предизвикваше симпатия. Фумио наблюдаваше мълчаливо и с безизразно лице.