Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Фицдуейн премигваше впечатлен и едва сдържаше напиращата на устните му усмивка. Японците бяха построили аквариум на мястото, където бяха екзекутирани ръководителите на страната от военния период.

Някога тук се е намирал затворът „Сугамо“. Ето как прагматичността можеше да се превърне в изкуство. Е, може би бе по-добре миналото да бъде забравено. Ирландците не можеха да забравят своето минало и погледнете в какви проблеми се задушаваше Северът. Все пак — аквариум! Потисна внезапно обзелото го желание да избяга и да препрочете „Алиса в страната на чудесата“.

— Каква е височината на най-високия аквариум в света? — попита от учтивост Фицдуейн.

— Намира се на десетия етаж — преведе Чифуне, — на четиридесет метра над земята. В него има двадесет хиляди рибки, представители на шестстотин и двадесет биологични вида, а водата в аквариума непрекъснато се подменя с чиста морска вода от остров Хачичо, така че се създават условия, максимално близки до естествената им среда — устните й вече започваха да потрепват.

— Ако бях риба — каза Фицдуейн, — не бих могъл да си представя нищо по-неестествено от това да бъда затворен в някакъв водоем на десетия етаж, при това заедно с деветнадесет хиляди деветстотин деветдесет и девет съседи. А това ми звучи по-скоро като Южен Бронкс, който не изглежда никак естествен. Все пак, за да се придържаме към реалността, трябва да напомним, че аз не съм риба.

Тъй като по негова преценка Съншайн Сити се намираше в северната част на Токио, отстояща доста навътре от брега, искаше му се да попита какъв гениален прийом използваха, за да доставят непрекъснато прясна морска вода от остров Хачичо, където и да се намираше той, но в този момент вратите на асансьора се отвориха и тяхната екскурзоводка отново стана много действена. Малката й снага бе обединила ентусиазма и енергията на церемониалмайстор. Фицдуейн почти очакваше, че всеки момент ще изскочат пом-пом момичета, но езикът на тялото й говореше за напрегнатост и съсредоточаване.

Вратите се затвориха и асансьорът полетя нагоре със скоростта на ракета. Фицдуейн вече почувства стомаха си на нивото на аквариума, а оставаха да бъдат изкачени още петдесет етажа.

— „Намака Тауър“ със своята височина от двеста и четиридесет метра е най-високата обитаема сграда в Япония — превеждаше Чифуне — и при хубаво време оттук може да се види всичко в радиус от сто километра, включително и планината Фуджи. Вероятно ще ви бъде интересно да научите, че в момента пътувате с най-високоскоростния асансьор в света, който ще измине разстоянието до върха на сградата само за тридесет и пет секунди.

Фицдуейн отново усещаше стомаха си, но с рязкото намаляване на скоростта го почувства някъде при коленете си.

Ако Намака пътуваха два пъти дневно с тази космическа скорост, бе ясно, че му предстоеше да се изправи срещу двама изключително издръжливи хора.

— В тази страна не ставаха ли често земетресения? — попита Фицдуейн. — Не мисля, че бих искал да бъда толкова високо, когато земята се разтърсва и разтваря паст.

Нямаше време за отговор. Асансьорът спря и вратите му се отвориха. Срещу него се намираха двама души, които бяха поръчали неговото убийство, които бяха застрашили живота на най-скъпия член на семейството му.

Усмихна се и пристъпи напред, хванал в лявата си ръка приготвения за домакините подарък. Това бе едно старателно опаковано ръчно изковано копие на старинно ирландско оръжие, прочутата Галогласка секира, която на височина бе почти колкото един средновековен европеец. Но подаръкът надвишаваше ръста на по-дребния японец, за когото Фицдуейн реши, че бе по-младият брат Фумио. Облегнат на стената, широкоплещестият Кей Намака не изглеждаше много по-висок.

Токио, Япония 10 юни

Още в първия миг, когато зърна Фицдуейн, Фумио Намака бе почувствал ледените тръпки на страха да притискат сърцето му и сега, когато вече цели десет минути се намираха в луксозната конферентна зала, определена за провеждане на срещата, не можеше да се освободи от своето мрачно предчувствие.

Гайджинът се бе появил в живота им във връзка с едно старо тяхно задължение. Но тогава той все още нямаше лице за тях и сякаш изобщо не съществуваше. Беше просто едно име, изписано върху лист хартия, просто някаква снимка, прикрепена към досието.

След трите неуспешни покушения срещу него сега Фицдуейн седеше срещу тях край масата в сърцето на империята „Намака“ и нещата стояха съвсем различно. Той наистина беше забележителен човек, от него се излъчваха самоувереност и непринуденост. Изглеждаше спокоен и сякаш наистина се наслаждаваше на разговора и именно тази негова непринуденост след всичко, което бе преживял, убеди Фумио, че брат му имаше право. Фицдуейн наистина представляваше заплаха и трябваше да се приема като такава, защото ако не успееха да го унищожат по-скоро, той застрашаваше да се превърне в застигащото ги възмездие.