Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Всичко, което Фицдуейн разбра тогава, бе, че според сведенията на разузнавателните служби, братята Намака, някои членове от ръководството на „Намака Спешъл Стийлс“ водят тайни преговори с представители от Агенцията за използване на ядрената енергия (АИЯЕ) в Северна Корея и бе целесъобразно Фицдуейн да действа много предпазливо, защото залогът можеше да се окаже много по-висок, отколкото първоначално бяха допускали. От друга страна, можеше да се окаже полезно да държи очите си широко отворени. Никой не знаеше какво става в действителност. Докладите на разузнаването боравеха с оскъден брой факти и се основаваха предимно на предположения и хипотези. Най-тревожен бе окончателният извод от анализите, че всичко това може би е свързано със създаването на ядрени оръжия от страна на Северна Корея.

Килмара бе завършил разговора с предупреждението, че японските домакини на Фицдуейн вероятно нямаше да приемат възторжено идеята за публично разкриване на възможното участие на братята Намака в търговията с оръжие.

— Лично аз смятам — бе казал Килмара, — че тамошният следовател…

— Адачи, старши инспектор в СПУ — беше го прекъснал Фицдуейн.

— … вероятно не подозира нищо от ядрения аспект, но че хората от министерството на отбраната ще настояват всичко да се запази в тайна. Японците са зависими от международната търговия, а САЩ е страната с най-голямо и постоянно потребление на японски стоки, затова последното, което биха искали да се разчуе, е, че продават компоненти за производство на ядрено оръжие на враговете на Чичо Сам. Говорим за огромни по размерите си скрити инвестиции, затова бъди изключително внимателен.

— А освен че трябва да се пазя, какво друго се очаква от мен? — попита Фицдуейн. — Могат да ме заведат в завод със затворен цикъл за производство на водородни бомби и да ми кажат, че произвеждат шоколад, което не съм в състояние да оспоря. Не съм експерт по ядрените оръжия.

— Виж, аз само ти предавам предположенията на информаторите. Просто си отваряй очите на четири и помни, че Япония не е голяма страна. И наслука!

Територията на Япония, припомни си Фицдуейн, не надминаваше сто четиридесет и шест хиляди квадратни мили или малко повече от площта на щата Тексас. Понякога коментарите на Килмара се оказваха напълно безполезни.

Изяде сандвича си, а после се потопи във ваната и отпи от виното. Осени го мисълта, че въпреки че Адачи, а всъщност и оглавяващият СПУ, може би не бяха членове на вездесъщите Коанчо, секретните служби със сигурност поддържаха връзки с тях. Което обясняваше присъствието на Чифуне и повдигаше сериозния въпрос за целите, които самата тя преследваше. Гайджинът беше прехвърлен тук, за да помогне за преодоляването на застоя в разследването на Ходама, но да предположим, че Фицдуейн-сан откриеше нещо, което би накърнило японските интереси?

Излезе от ваната и започна да се подсушава с хавлията, тананикайки си стара ирландска бойна песен, после се облече за предстоящата среща. Тъмносин костюм от фин план, бледосиня риза, военна вратовръзка, копринени чорапи и безупречно излъскани мокасини.

Погледна се в огледалото и реши, че изглежда като истински сараримен . Липсваше му единствено служебната карта на ревера.

Провери двата автоматични ножа и малкия автоматичен пистолет, модел „Калико“, и тъкмо прехвърляше ремъците, крепящи оръжието през рамото си, когато телефонът в стаята иззвъня.

Служебната лимузина от „Намака Корпорейшън“ беше пристигнала. Взе подаръка, приготвен за братята Намака, и излезе. Неговата преводачка Чифуне го очакваше във фоайето. Тя се поклони, както подобаваше на всяка добре възпитана преводачка, но когато се изправи, на лицето й играеше така добре познатата му чаровна усмивка.

Понечи с жест да я покани да излезе първа от хотела, но си спомни как постъпваха японците в такива случаи. Усмихна се на Чифуне, после излезе пръв през вратата и шофьорът побърза да отвори вратата на лимузината първо на него. Униформеният шофьор носеше бели ръкавици, а облегалките за главите също бяха облечени в бели калъфи като в самолет. Запазеният знак на корпорацията бе дискретно изрисуван върху вратите.

Докато се движеха на север към Икебуро и Съншайн Сити, Фицдуейн размишляваше за издигането на Намака и се опитваше да си представи как ли бе изглеждал следвоенният, разрушен от бомбардировките Токио през очите на двама полуумрели от глад юноши, чийто баща неотдавна е бил екзекутиран.