— Изненадвате ме, Адачи-сан. Защо е било необходимо да се намесва лично? Нима отстраняването на неудобни лица не е обичайна практика? По дяволите, така всички следи сочат право към братята Намака. Изглежда твърде лесно, за да е истина.
Адачи поклати глава.
— За нещастие, Фицдуейн-сан — каза той, — този обрат не е в наша полза. Вчера, непосредствено преди признанията на якудзите, получихме писмено оплакване от братята Намака срещу оглавяващия отдел „Сигурност“ в корпорацията, в което изразяват подозренията си, че е използвал поверения му отдел за лично облагодетелстване и с което го обвиняват в присвояване на крупни суми от фондовете на корпорацията. Рано тази сутрин се опитахме да арестуваме Китано. Но не успяхме. Открихме него и жена му мъртви, както и едно предсмъртно писмо. В него Китано пише, че е опозорил своите напълно невинни работодатели, като е извършил престъпни деяния и е сътрудничил на терористични организации. Писмото назовава конкретно Яибо. В крайна сметка всички следи свършват със смъртта на Китано. Уликите, свързани с неуспешното покушение срещу вас, вече не сочат към братята Намака, независимо какви са нашите предположения.
— Как са умрели Китано и неговата жена? — попита Фицдуейн. — Възможно ли е самоубийството да е инсценирано?
— Вече поискахме извършването на аутопсия и независимо че резултатите от някои тестове още не са излезли, те изглеждат доста убедителни. Жената е била простреляна от упор в тила с пистолет „Колт“, четиридесет и пети калибър, на въоръжение в американската армия, докато тя е коленичила. После Китано е напъхал дулото на същия пистолет в устата си и е натиснал спусъка. Няма следи от борба, а експертизата доказа, че Китано е стрелял с дясната ръка. И въпреки че писмото беше напечатано на принтер, беше подписано и ние установихме, че подписът е негов. Всички улики говорят за самоубийство.
— Негов ли е бил пистолетът?
Адачи се усмихна.
— Фицдуейн-сан, вече сам знаете колко трудно е да се получи разрешение от властите за притежание на законно регистрирано оръжие. Не, въпреки че Китано-сан е бил завеждащ отдел „Сигурност“, не е имал разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие. Обаче съществува незаконен пазар на оръжие и за съжаление предлагането е голямо благодарение на присъствието на американските войски в Япония и на каналите за незаконното му внасяне в страната. Тенденцията напоследък показва, че якудзите много по-често от преди използват огнестрелно оръжие и притежаването му се очертава като символ за принадлежност към подземния свят.
— Ако забравим за уликите, какво мислите вие самият за братята Намака? Те ли са стояли зад извършените срещу мен покушения? Дали наистина двамата стоят и зад убийството на Ходама? Може би действително двамата са мозъкът на една високоразвита индустрия, а всичко това цели да бъдат очернени от техни подчинени.
— Аз съм служител на закона, Фицдуейн-сан — отвърна Адачи, — и съм длъжен да се съобразявам със съществуващите доказателства. Истина е, че в момента не съществуват улики, доказващи някаква връзка на братята Намака с опитите за покушение срещу вас. Но вместо това имаме заподозрян — покойният Китано-сан е имал както мотивите, така и средствата и възможността да ги организира. А освен това имаме и подписани самопризнания. А що се касае до Ходама, уликите срещу Намака изглеждат категорични, но ако човек се вгледа по-внимателно, не съм убеден, че ще устоят на проверката.
— Все още не сте ми казали собственото си мнение, Адачи-сан — настоя Фицдуейн. — „Го-енрио-наку“ — моля ви, не бъдете толкова предпазлив.
Адачи се усмихна на изречената от Фицдуейн японска фраза, но не и на нейното съдържание. Ирландецът се бе докоснал до елемента „амае“, съществуващ при всяко познанство, който буквално преведено означаваше нещо като „детска безпомощност“. В Япония амае беше изключително важен, защото беше един от подстъпите към установяване на шинио — пълно доверие в другия, увереност в неговата или в нейната личностна изграденост, но също и сигурност, че такъв човек ще направи каквото се очаква от него, независимо какво ще му струва това. В Япония се смяташе, че са нужни години, за да се изгради такова доверие, но за своя изненада Адачи откри, че може да има абсолютно пълно доверие във Фицдуейн.
— Според мен братята Намака са опасен тандем, който трябва да бъде отстранен от бизнеса — отвърна Адачи. — И сигурно стоят зад неуспешните покушения срещу вас, както са и замесени в терористична дейност с цел извличане на търговска изгода. А що се касае до убийството на Ходама, интуицията ми подсказва, че са невинни. Считам, че убийството на Ходама е част от схема за преразпределение на властта и че част от сценария за осъществяването му е отстраняването на братята Намака. Има някаква ирония в това, че разследването на аферата „Ходама“ ме кара да защитавам противниковата страна.
Читать дальше