Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Почти го изпълни съчувствие към братята Намака, но после си спомни свистенето на куршума в мига, когато бе окървавил главата на неговия невръстен син.

Изведнъж почувства почти осезаемо присъствието на Чифуне, пътуваща на седалката зад него, мълчалива и вглъбена, както изискваше възприетата от нея роля на преводачка.

„Намака Тауър“, Съншайн сити, Токио, Япония, 19 юни

Фумио Намака се облегна назад в креслото си и умислено сплете пръсти.

Чужденецът Фицдуейн съвсем скоро щеше да пристигне, а той искаше да се увери, че бе обмислил и бе предвидил всичко, касаещо днешната среща.

Новините от Северна Корея бяха изключително обнадеждаващи. Онова, което преди бе считал за скрита карта, сега като че ли щеше да се окаже печеливш икономически коз, който идваше съвсем навреме. „Намака Индъстриз“ щеше да оцелее. Фумио беше много против предложението да се заемат с доставката на енергоносители за ядрено оръжие за Северна Корея, но Кей беше спорил ожесточено, за да го убеди и както се оказа — бе имал право. Честно казано, ентусиазмът, с който Кей се хвърляше в различни инвестиции, обикновено биваше опровергаван от резултатите, но севернокорейският проект като че ли щеше да се окаже едно запомнящо се изключение.

Най-после започваше да става ясно кой стои зад серията убийства, свързани с Ходама, и зад икономическата война срещу империята на братята. Благодарение на проведената от контраразузнаването акция и поисканите от висши правителствени служители услуги, а също на проучванията на неправителствени организации и на съдействието от страна на големите корпорации, бе открита следа, която водеше недвусмислено към „Кацуда-гуми“. Това бе всяваща страх и уважение организация, второто по големина гангстерско обединение в Япония, но защо хората на Кацуда бяха предприели такава ожесточена и унищожителна кампания срещу братята Намака — си оставаше пълна загадка. Може би действията им целяха отвличането на общественото внимание от друга групировка. Никой не можеше да каже със сигурност. Опитите да осъществят пряк контакт чрез посредничеството на една влиятелна и неутрална личност бяха се натъкнали на непреклонен отказ.

Въпреки това, независимо дали бяха главните действащи лица или не, хората на Кацуда със сигурност бяха сериозно замесени и сега поне знаеха кой бе противникът. Това вече беше окуражаващо. Намака и по-рано бяха водили такива войни и винаги бяха излизали победители. А напоследък се бяха появили признаци, че събитията приемат обрат в тяхна полза.

Ценните книжа на корпорацията постепенно започваха да се покачват и отново се котираха по обичайния пазарен курс. Хората, с които до неотдавна им бе абсолютно невъзможно да влязат в контакт, сега започваха да се обаждат и да засвидетелстват своето уважение. Задейства се процедура за възстановяване на щетите, понесени от Намака в резултат от обвързването им с аферата „Ходама“.

Всичко бе само въпрос на реорганизация на елементите, изграждащи широката мрежа от контакти, посредством която Намака упражняваха своята власт, а това бе отнело време, но сега прегрупирането бе завършено и Намака бяха готови да атакуват.

Хората от „Кацуда-гуми“ скоро щяха да разберат кой всъщност е силният. Накратко — специално наетите хора на „Яибо“ щяха да извършат няколко внимателно планирани убийства на определени хора от „Кацуда-гуми“, а също и някои други операции. Дори зловещият им шеф, рядко виждан от външен човек, щеше да се почувства застрашен.

Братята Намака имаха зад гърба си дългогодишен опит във воденето на гангстерски войни. Освен това щяха да получат негласната подкрепа на полицията, веднъж само да се приключеше разследването на Ходама.

Полицията много рядко изразяваше тревога от числеността на якудзите, стига обикновените граждани да не бъдеха намесвани в конфликтите. Тя си затваряше очите за съществуването на якудзите, тъй като дори в престъпния свят трябваше да има някакъв ред и йерархия, но си оставаше техен враг. За разлика от тях, братята Намака оглавяваха мощна финансова групировка и имаха приятели и сред най-високопоставените инстанции.

Разкритата злоупотреба със служебното положение от страна на Китано се оказа добре дошло. Беше наистина възмутително да се опитва да организира покушение срещу живота на този гайджин, Фицдуейн, без да се допита до работодателите си, но за щастие всички следи водеха към Китано и свършваха с него. Той беше идеалната изкупителна жертва не само за нападението срещу Фицдуейн, но за всичко, в извършването на което можеха да бъдат заподозрени братята Намака, дори и за убийството на Ходама. Той беше уличен в измама. Е, това се случваше дори в съвършено организирани предприятия. Един-единствен корумпиран служител не бе в състояние да промени структурата на цялата система.