Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Намака естествено стояха над подобно поведение. Техният бун — пълномощията, съответстващи на мисията им в този живот — правеше неоспорим този факт. Един висш или редови якудза или пък редови служител на компанията може да бъде подложен на полицейски разпит, но хора от ранга на Намака притежаваха имунитет, каквито и да бяха последствията от този статус. Дори във всяващата страх само при споменаването й Токийска прокуратура се отнасяха с уважение към влиятелните личности. Това беше Япония, страната с най-строга йерархичност на обществото. Рангът тук значеше всичко.

Парадоксално, но никой не се интересуваше дали Китано бе действал сам или в съучастие. От значение бе единствено, че версията позволяваше на всички да излязат с достойнство от ситуацията. В случая важна бе татемае , обществената представа. Което накара Фумио да си спомни за американския израз „привидно противоречие“.

Мястото на гайджина Фицдуейн в последните събития оставаше неясно. Ако зависеше от него, Фумио изобщо нямаше да се занимава с този човек, а щеше да съсредоточи вниманието си върху други, по-сериозни проблеми. Трите неуспешни покушения срещу него говореха, че ирландецът не е лесна жертва, а и всъщност вече бяха изпълнили своето задължение към покойния си съюзник, отваряйки дълбока рана в сърцето на гайджина. Направеното беше напълно достатъчно.

За съжаление Кей, който се отличаваше с ограничен интелект и мулешки инат, не гледаше така на нещата. Беше приел провала им като лична обида и проявяваше изключително вироглавство, когато се заговореше за това. Гордостта му бе наранена, а факта, че Фицдуейн бе все още жив, Кей приемаше като открита подигравка. Настояваше, че около този ирландец има нещо, което те не знаят, и че той със сигурност е нечий агент, изпратен в Япония, за да подпомогне разорението на империята „Намака“. Откровено казано, някои от изявленията на Кей граничеха с параноя, но последиците от тях бяха съвсем реални. Кей Намака искаше живота на този гайджин, Фицдуейн-сан, и след като наемниците не можеха да изпълнят неговото желание, той сам щеше да се заеме с изпълнението на тази задача.

Фумио бе изтъкнал, че докладите от наблюдението на гайджина и сведенията на информаторите показваха, че ирландецът се намира под денонощна полицейска охрана, но по-големият му брат оставаше непреклонен. Щял да убие Фицдуейн и никой не можел да му попречи да го направи. Сега всичко бе въпрос на гири . Макар и неохотно, Фумио се бе съгласил, а след това бе напрегнал мозъка си, за да състави план за осъществяването на това решение, който да позволи на Кей да удовлетвори желанието си и да елиминира риска от евентуални разкрития.

Мислеше си, че планът му е добър. Действията на гайджина, продиктувани от желанието му да разгледа металургичния завод, както им бе казал Йошокава, който бе уредил срещата с ирландеца, щяха да бъдат използвани срещу самия него. Кей бе останал много доволен от плана. Научно доказано бе, че материята не можеше да изчезва, но че можеше да преминава от едно състояние в друго. Един газообразен Фицдуейн нямаше да създава никакви проблеми, независимо как щеше да повлияе на глобалното затопляне.

Телефонният апарат забръмча и един плах глас съобщи, че гайджинът Фицдуейн-сан и придружаващите го са пристигнали и сега са пред контролния сектор по безопасността на първия етаж на „Намака Тауър“. Съобщението подсети Фумио да разчисти бюрото си. Срещата щеше да се състои в съвещателната зала, но човек винаги трябваше да проявява предпазливост. Сега всичко бе прибрано. Хвърли последен поглед и закуца към мястото на срещата.

След като Чифуне представи своя работодател-гайджин на рецепцията на първия етаж, към тях се приближи униформена служителка и се поклони ниско на Фицдуейн, а после, макар не така ниско, и на Чифуне. Едва след това заговори, а Чифуне превеждаше почти едновременно с нея. Всъщност Чифуне се справяше така добре с превеждането, че Фицдуейн предположи, че то вероятно бе включено като част от подготовката в програмите на Коанчо. Запита се колцина от търговските представители, възхищавали се на своята очарователна преводачка, са си давали сметка, че се намират под наблюдението на секретните служби за сигурност. Е, несъмнено американското контраразузнаване и кой знае още кои бяха правили същото в другия край на света.

— Съншайн Сити, в центъра на който се издига „Намака Тауър“, по същество представлява многофункционален комплекс, средище за делово сътрудничество и международна търговия — превеждаше Чифуне с безизразно лице. — Платформата Хигаши Икебуро на столичното метро осигурява директна връзка с подземния паркинг на комплекса, а има и още един паркинг с капацитет хиляда и осемстотин коли. Освен „Намака Тауър“, Съншайн Сити включва също и хотел, магазинна мрежа, супермаркет от веригата „Мицукоши“, много офиси и кантори, център за конференции и най-високия аквариум в света.