Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Полковник — каза Шванберг, пощипвайки с два пръста опакото на дясната си длан, което беше много неприятен тик, — вие сте в правото си да поддържате своята версия, но кажете ми как тогава успяхте да откриете, че нашият общ приятел Хангман е всъщност вторият стълб на операцията, редом с нападението на Ентебе. Възможно е да сте попаднали в този занаят по случайност, но определено действате като професионалист, а освен това имате много добри препоръки. Това е причината за настоящия разговор. Вие сте един от нас. Член сте на Клуба, а откровено казано, в него трудно се влиза, но още по-трудно е да го напуснеш.

За момент Фицдуейн си даде сметка, че независимо дали го съзнава или не, беше преминал границата между любителите и професионалистите. Казаното от противния Шванберг беше истина. Обстоятелствата го бяха тласнали пряко волята му в кървавия свят на борбата с тероризма, а реалността показваше, че притежава талант за това. Но самият той не се радваше особено на новото си амплоа.

Насилието понякога наистина беше необходимо, но то беше гибелно за душевното равновесие. Помисли си за Боти. Отчаяно му се искаше да може да защити своя мъничък син от реалностите на този свят. Най-парадоксалното бе, че в желанието си да го предпази Фицдуейн беше готов да направи всичко, което бе необходимо. Това бе безкрайната спирала на разрушението, която като че ли беше наложена изначално у всеки човек.

— Клубът?

— Общността, към която принадлежим ние — отвърна Шванберг, — които вършим онова, което е необходимо, така че средностатистическият гражданин да се тревожи единствено за редовното внасяне на вноските по своята застраховка. Радетелите за отстояването на западните ценности, ако настоявате да го чуете с по-гръмки фрази.

— Това вече са гръмки думи. Всъщност не си падам по фойерверките. И за да придадем по-конкретна насока на този разговор, какво общо има Япония с вашите западни ценности?

Шванберг, който имаше опит в дипломацията, отново постави на лицето си своята служебна усмивка.

— Именно този въпрос напоследък измъчва нас, местните момчета — отвърна той, — а точно сега ситуацията е изключително деликатна. Бърджин вероятно ви я е описал в общи линии, но той е стар човек и е извън играта, ето защо не е в течение какво точно става. Аз ще ви кажа какво е необходимо да знаете. В момента извън този офис е истинско минно поле, а ние не искаме един добър наш приятел и член на Клуба да се натъкне на някоя мина. Имаме набелязани планове за постигането на определени цели.

— Ходама и братята Намака — каза Фицдуейн. — Някогашни съюзници, които обаче са се отлъчили и са станали прекалено алчни, а напоследък са започнали да надрастват мисията си в този живот. Време е да се подменят старите лица с нови. В това отношение контраразузнавателните служби са ненадминати. Погледнете какво става сега в Италия, да не назовавам името на друга една страна.

Усмивката бе изчезнала от лицето на Шванберг. Сега наблюдаваше напрегнато Фицдуейн, сякаш преценяваше нещо и сякаш едно от тези неща бе фактът, че Фицдуейн продължаваше да бъде жив.

— Говорите като съдник, полковник. Бих се разочаровал, ако установя, че действително сте така наивен. Япония претендира за собствен път на развитие, но това е само татамае . Истината, хоне , е, че Япония винаги е имала куромаку , а след края на Втората световна война тази роля неизменно е изпълнявал Чичо Сам. Хора като Ходама са само инструмент на властта, но самите те не притежават никаква власт или влияние. Но обстоятелствата се променят, а инструментите се износват. Така става в живота. Хората са живи същества, които бавно остаряват.

— Спестете ми поученията си, Шванберг — студено го прекъсна Фицдуейн, — и да говорим по същество. Какво искате и какво предлагате в замяна?

— Ходама е мъртъв, следователно принадлежи на миналото — отвърна Шванберг. — Сега искаме да отстраним от играта братята Намака. Завинаги. Когато те се оттеглят, ще можем да въведем във владение новия японски куромаку, който ще е по-отстъпчив, а след това ще се заемем с осъществяването на някои размествания. Правителството ни служеше добре, но обществеността започва да недоволства. Необходимо е да създадем впечатление за промяна.

— Кацуда — каза Фицдуейн, — заедно с няколко политици с реформаторски платформи, които ще го представят.

— Мили боже! — бавно рече Шванберг. — Тук си едва от около две седмици. Как, по дяволите, се добра до тази информация?