Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Разбира се — отвърна Бърджин. — За нас, гайджините, е важно да докажем, че не сме диви варвари. И между другото аз приемам някои от техните ценности. Чувството за принадлежност към определена общност тук все още има някакво значение. Парите не са върховно божество, както това е на Запад.

— По дяволите, Майк, какво знаеш ти за Запада? — ухили се насреща му Фицдуейн. — Последните години от четвъртото десетилетие си живял тук заедно с Мак Артър, а по-късно най-западната точка, която някога си стигал, беше Сингапур. Необяснимите ти отскачания до Лондон и Ню Йорк не се броят.

Бърджин прегърна през рамо Фицдуейн и го поведе към къщата си.

— Май наистина имаш право, синко — рече Бърджин, — но въпреки че все още движа устните си, докато чета, все пак мога да чета. Както и да е, наистина се радвам, че те виждам. И жив при това. Като знам с какви неща се захващаш обикновено, това е истинско чудо.

Самият Фицдуейн напоследък започваше да вижда положението си по същия начин, но не каза нищо, докато се събуваха и след това напъхаха крака в пантофите, подредени до вратата във всекидневната. Или беше обул резервни чехли на Майк, или Майк редовно приемаше посетители от не японски произход. Което в най-голяма степен съответстваше на не толкова явната дейност, която извършваше Бърджин.

Навън неговите телохранители вече бяха взели под наблюдение централния и страничните входове на къщата, а когато Фицдуейн погледна през прозореца, видя полицейска кола да спира бавно пред дома на Бърджин. С коланите, с пистолетите и белезниците. Е, не можеше да им се сърди. Пусна отново транспарантите и се настани срещу Бърджин край очуканата маса, изработена от иглолистна дървесина.

— Благодаря за марковите стоки — започна Майк, повдигайки очи от касата с френско вино, донесена от Фицдуейн. — Сакето е страхотно питие и е евтино, но е хубаво от време на време човек да си спомня за вкуса на истинските неща. Имам предвид, че оризът е много добра храна, но понякога започвам да копнея за картофи.

— Гайджинът си остава гайджин — каза Фицдуейн.

— Нищо подобно — възрази веднага Бърджин. За миг сякаш потъна в размисъл, а Фицдуейн си спомни, че съпругата на Бърджин беше починала. Тя беше японка и беше успяла да го приобщи към живота на местните хора. Как ли се чувстваше сега Майк?

Фицдуейн протегна ръка над масата и я постави върху ръката на Бърджин.

— Радвам се, че те виждам, стари пирате — каза бавно той с тих глас. — Ти представляваш жив паметник на преимуществата на трудния живот. Пиеш, пушиш, сам си проправяше път до заслоните във всяка точка на Азия и си попадал под обстрел по-често, отколкото ние в Ирландия сме се мокрили от дъжд. И след всичко това все още изглеждаш страхотно.

Бърджин повдигна очи и сега те наистина излъчваха топлота.

— Проклет лъжец — изръмжа той. — Ще донеса тирбушон.

Докато Фицдуейн завърши разказа си, първата бутилка вино вече бе празна. Вярваше на Майк, затова му разказа почти всичко, което се бе случило, както бе в действителност, а не според вече направените изявления на съответните ведомства.

Когато Фицдуейн свърши, Бърджин подсвирна тихичко с устни, после погледна Хюго и се ухили.

— Може би ще е добре да се погрижиш да ти изплатят застраховката за живот.

— Благодаря за загрижеността ти — отвърна сухо Фицдуейн, — но се надявам, че с малко помощ от страна на приятелите си, включително и на покрития с белези от рани ветеран, няма да ми се наложи да прибягвам към нея. Започнах да се уморявам непрекъснато да бъда мишена — усмихна се и добави някак иронично: — Решил съм да поема… инициативата в свои ръце.

Бърджин повдигна въпросително вежди.

— Бих казал, че убийството на четирима якудза и повалянето в безсъзнание на един полицай спокойно могат да се квалифицират като обещаващо начало. А сега ми кажи с какво може да ти бъде от помощ покритият с белези от рани ветеран?

— Нужна ми е информация — отвърна Фицдуейн. — За началото, за обстоятелствата и факторите, свързани с него, нужно ми е да познавам предисторията, за да преценя перспективите. Добре, необходимо ми е много повече. Имам нужда да получа реално усещане от почти физическо докосване — потри пръсти да демонстрира нагледно какво точно имаше предвид — с противника, срещу когото ще се боря.

Бърджин се протегна.

— Откъде искаш да започна?

— От братята Намака — каза Фицдуейн. — Знаеш ли нещо за тях, което аз не знам?

— Много предвидливо от твоя страна, че донесе каса вино — рече Бърджин. — Този разговор няма да приключи само на две бутилки вино… Работех като специален агент на КРК — контраразузнавателния корпус — в годините на окупацията, преди посвещаването ми в четвъртата власт. Тогава говореха, че човек трябва да има снежнобяло досие, за да проникне в КРК, и да стане черен като катран, за да се задържи на служба там. Изпълнявахме спуснатите нареждания и запращахме правилата по дяволите. Интересни времена. Но отдавна отминали. Но някои неща остават, също като нашия приятел Ходама.