Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Фицдуейн се обърна и с всички сили се втурна към полицейския павилион, отстоящ на петдесетина метра надолу по улицата. Чуха се две изпращявания и парченца от настилката непосредствено пред краката му полетяха във въздуха. Продължи да тича, като непрекъснато се снишаваше и криволичеше по хлъзгавата настилка. Във въздуха изтрещяваше изстрел, който дъждът веднага заглушаваше. Небето бе покрито с тъмни облаци.

Спря пред входа на полицейския павилион и вдигнал високо дясната си ръка, се извърна бързо с лице към полицая вътре. Младият мъж в изрядна униформа изглеждаше така, сякаш току-що бе слязъл от рекламен плакат на полицейската академия. В кобура на единия му хълбок висеше излъскан пистолет. Въпреки че младокът бе самото въплъщение на загрижеността на столичната полиция за сигурността на обществото, беше повече от ясно, че нямаше да успее да отреагира достатъчно бързо. Неопитността и недоумението, които изразяваше лицето му, потвърждаваха категорично това заключение. Щеше да постъпи, както повеляваше уставът, а Фицдуейн щеше да умре.

— Мамка му! — изруга Фицдуейн, представяйки си последствията от тази своя постъпка още докато я осъществяваше.

Удари силно полицая в стомаха, а след това нанесе страничен удар по долната челюст.

Полицаят издаде някакъв странен звук, докато се свличаше на земята, а Фицдуейн междувременно се пресегна и взе револвера. Отвори капака на барабана, за да се убеди, че е зареден, след което се обърна точно навреме, за да стреля два пъти в оябуна почти от упор. Носът и челото на мъжа хлътнаха към задната черепна стена и той политна назад към тротоара и после към улицата, където изчезна под колелата на един туристически автобус.

Когато Фицдуейн насочи револвер към другите двама якудза, те останаха така, сякаш бяха вкаменени на местата си, с високо вдигнати над главите мечове. Тъкмо се чудеше кого от двамата да простреля пръв, когато откъм гърба му прозвуча глас, който каза на английски с американски акцент:

— Фицдуейн-сан, предполагам? Моля, хвърлете оръжието.

Фицдуейн продължи да държи револвера насочен към якудзата. С периферното си зрение забеляза униформен сержант, чийто вид създаваше впечатление, че добре разбира какво върши — да държи под прицел двамата якудза.

— Малко по-нагоре по хълма има двама от вашите, които се нуждаят от помощ — каза Фицдуейн, — и то спешно. Повикайте линейка. Връщам се там да видя дали мога да помогна с нещо.

Адачи остана безмълвен около минута. После вдигна телефонната слушалка. Няколко минути по-късно завари Фицдуейн, коленичил, да преглежда сержант Ога. Изглежда, ирландецът разбираше какво трябва да се направи.

Токио, Япония, 8 юни

Оглавяващият дирекцията на Токийската столична полиция генерал неколкократно поглеждаше първо към разтворената папка на бюрото си, после повдигаше очи към старши инспектор Адачи, преди да заговори, така че Адачи, който изчакваше прав пред бюрото на началника, започна да се тревожи. Имаше чувството, че стои пред един от онези особняци, които само поклащат глава умислено, без да казват нищо.

В паузите между замислените погледи началникът на ТСП разлистваше служебните рапорти и се взираше продължително във фотографиите. Откакто Адачи познаваше Паяка, до този момент нищо не бе успявало да го впечатли толкова силно, както касапницата на „Язукини-дори“.

Веждите на Паяка като че ли непрекъснато бяха леко повдигнати, а гласът му — по-висок с около една октава. От време на време дори преминаваше в кресчендо. Последното доставяше на Адачи известно вътрешно удовлетворение. В края на краищата именно негова беше идеята за участието на ирландеца в разследването на Намака и за щастие всички го знаеха.

— Не е за вярване — с изтънял от възбудата глас започна генералът. — Този човек е в страната едва от три дни и вече успя да превърне Токио в японски Чикаго. Вече тридесет и пет години служа в полицията, но никога преди не съм ставал свидетел на подобен случай. Петима мъртви, единият от които полицай, и един ранен полицай. И всичко това буквално на метри от Императорския дворец и Мемориала в памет на жертвите във войната. Пресата ще ни сдъвче с парцалите. Ако това се бе случило преди петдесет години, щях да си направя сепуку, а колкото до вас, Адачи-сан, не искам дори да си помисля какво щеше да се случи с вас. Ако проявяха малко благосклонност, вероятно щяхте да изпълнявате някаква мисия като пилот-камикадзе. Вие сте били там в края на краищата, а от висшите полицейски служители се очаква да осуетяват подобно поведение.