Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Беше чул, че срещу този гайджин, Фицдуейн-сан, вече е имало опит за покушение в Ирландия, но отдаваше този акт на ИРА. Всеки знаеше за ИРА, а също и че Ирландия се намираше в състояние на гражданска война. Прекалено често бе гледал телевизионни репортажи, отразяващи престрелки и експлозии. Както изглежда, те продължаваха повече от двадесет години, което бе малко налудничав начин за управлението на една страна. Но Ирландия беше на шест хиляди мили разстояние, а и в Токио нямаше ИРА. Дори малцината японски терористи понастоящем се намираха в Близкия изток или поне така се говореше. Истината бе, че в Япония полицията държеше под контрол престъпниците, населението й сътрудничеше и като се изключеха организираните якудза, които поне спазваха устава на своите организации, съблюдаваше законите на страната. И така трябваше да бъде. Нима някой искаше улиците да се напълнят с въоръжени престъпници, както бе в Америка?! Та тяхното не беше живот.

Сержантът не беше във възторг, когато полковник Фицдуейн беше дал да се разбере, че възнамерява да излезе и да се разходи, защото беше по-лесно и по-безопасно да охраняват чужденеца в хотел „Феърмонт“, но после си даде сметка, че не разсъждава реалистично. Всъщност не съществуваше реална заплаха, а и никой не можеше да издържи затворен в хотелска стая цял един ден. Човек изпитваше необходимост да се поразтъпче. Сержантът също обичаше да се разхожда по улиците и ненавиждаше да се затваря в кабинета. Но за съжаление времето днес беше отвратително. По-добре би било, ако чужденецът бе дошъл през пролетта, когато черешовите дървета са покрити с цвят, а времето е топло и тихо. Който го бе посъветвал да посети Япония през този сезон, му бе направил лоша услуга. Сега беше горещо, влажно и кално и времето по-скоро щеше да се влошава, а не да се оправя. Запита се колко ли дълго ще остане чужденецът. Беше почти поносим за чужденец и притежаваше чувствителност, каквато бе присъща на японците. Приятен човек наистина.

Сержантът с ужас видя как някакъв човек пред него внезапно извади меч изпод връхната си дреха, как го вдигна високо над главата си и след това се втурна към Фицдуейн. Всичко бе така неочаквано, като в сън, че изминаха две-три секунди, преди да успее да отреагира, а после вече бе много късно. Хвърли поглед към детектив Рейдо, който вървеше след него, и веднага разбра, че той също бе сварен неподготвен за случилото се. Двамата се спогледаха ужасени и след това едновременно извадиха полицейските си револвери. Сержантът осъзна, че продължава да стиска чадъра си и докато тичаше напред, го захвърли зад себе си.

Фицдуейн се обърна в мига, когато нападателят му се втурна към него, и посрещна удара с чадъра, едновременно измъквайки меча, скрит в дръжката. Тънкото острие беше като рапира — оръжието, което той предпочиташе при отбрана, въпреки че беше малко по-леко и не осигуряваше добра защита на китката.

Миками остана изненадан при рязкото извръщане на гайджина , но очакваше, че острието на меча ще разсече с лекота тънкия плат на чадъра и ще се вреже в тялото на жертвата. Остана смаян, когато острието отскочи при съприкосновението с чадъра.

Фицдуейн изказа мислено благодарствена молитва към Дю Пон, изобретателя на Кевлар, и проумя, че сега можеше да разреши една загадка, над която си блъскаше ума години наред. Той колекционираше оръжия и беше притежавал няколко много изящни катани в колекцията си, но нерядко бе поставял под въпрос предимствата на превъзходно изработените японски мечове, предназначени предимно за разсичащи удари, и качествата на изработените в Европа оръжия, отличаващи се с тънко острие и предназначени да убиват чрез прободен удар. Често беше обсъждал този въпрос с Кристиан де Гевен.

Почувства как го изпълва студена ярост. Острието на противниковия меч разсече въздуха със зловещо свистете при втория удар, предназначен да помете чадъра и да проникне в тялото на жертвата.

Фицдуейн отстъпи надолу по улицата, опрял гръб в парапета. Когато вторият удар го застигна, той пусна чадъра.

Миками, очаквайки, че ударът ще отстрани чадъра и ще бъде смъртоносен за Фицдуейн, беше съсредоточил цялата си сила в него. Но в последния миг се оказа, че оръжието не срещна никаква съпротива и той политна напред, загубил равновесие.

Фицдуейн отби удара със замах от горе на долу и със същото движение заби върха на рапирата в тялото на нападателя. Миками изцъкли поглед от болката и втренчи слисано очи във Фицдуейн, когато той изтегли рапирата назад и от раната бликна кръв. От устните му се процеди тънка кървава струйка и мъжът се строполи. Вадичките дъждовна вода, стичащи се по паважа, почервеняха.