Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Втори мъж, стиснал меч в ръце, се втурна към Фицдуейн от посоката на първия нападател, държейки оръжието насочено напред, сякаш възнамеряваше да промуши мишената си. Фицдуейн протегна напред рапира и нападателят спря рязко. Други двама мъже, същите, които го бяха изпреварили, осъзна Фицдуейн, също се приближиха към него. Сега тримата образуваха полукръг около Фицдуейн, докато той стоеше в изчакване, опрял гръб на парапета.

Гайджинът направи финт, отблъсна удара и атакува с рапирата, съзнавайки, че мъжът в средата щеше да забави евентуалното нападение от страна на онзи най-вляво. Набелязаната от него жертва отстъпи назад при вида на проблясващото острие на рапирата, предоставяйки по този начин достатъчно време на Фицдуейн, за да освободи автоматичния нож, прикрепен над китката на ръката, но не и достатъчно пространство, за да може да го хвърли. Сега очакваше нападателите си с по едно острие във всяка ръка. Това представляваше стил на сражение, което за неговите предци от шестнадесети век вероятно би изглеждало като детинска игра.

Мъжът в средата нададе вик и се втурна решително напред. Фицдуейн пристъпи напред, привидно за да посрещне удара, като едновременно се извърна и отклони проблясващото стоманено острие така, че то се стовари с оглушителен звън върху парапета и от удара изхвърчаха искри. Шок, последван от пронизваща болка, се изписаха върху лицето на якудза, докато се свличаше тежко край преградата, а от гърба му стърчеше ножът на Фицдуейн, забил се в бъбреците на нападателя.

Фицдуейн замахна с оръжието към якудза вляво от него и мъжът, стъписан от ожесточението и изкусността на нанесения от човека-мишена удар, се олюля назад с разсечена буза, подхлъзна се по мокрия тротоар и падна тежко по гръб, а мечът излетя от ръката му и падна със звън на земята. Якудза се обърна на една страна и протегна ръка, за да го вземе, когато Фицдуейн пристъпи бързо напред и без да се колебае дори миг, заби острието на рапирата в гърлото на нападателя и го завъртя на сто и осемдесет градуса. Якудза изхърка и предаде богу дух. Съвсем наблизо някакъв минувач, парализиран от страх, започна да пищи пронизително.

Оябунът остана слисан, когато видя как мъжете, които бе взел за обикновени граждани, извадиха огнестрелни оръжия. Веднага направи логическата връзка и се ядоса на себе си, че не беше предвидил възможността за присъствието на телохранители. Почти веднага извика на кобуна и на двамата якудза, които се бяха втурнали към полицаите в гръб.

Оябунът, съзнаващ всички последствия от убийството на полицейски служител, беше повалил своята жертва с удар на приклада по тила. За нещастие кобунът явно не разсъждаваше и детектив Рейдо лежеше на мокрия тротоар с изцъклени очи и разцепена глава. Едната му ръка, която продължаваше да стиска револвера, лежеше на няколко крачки разстояние от тялото. Беше се извърнал при шума на тичащи стъпки и ръката му бе поела цялата сила на нанесения от кобуна удар.

Оябунът се взираше в мъртвото тяло на полицая в продължение на около петнадесет секунди. Беше в състояние да сглоби в едно неговите части. Обратът на събитията беше ужасяващ. Когато някой от служителите на Столичното управление на вътрешните работи бъдеше убит, полицията ставаше безмилостна. Животът за якудза , за всички якудза щеше да се превърне в истински ад, докато убиецът и неговите съучастници не бъдеха заловени и наказани. А това означаваше смъртно наказание. Оябунът си даде сметка, че вече няма какво да губи. Ако искаше да има някаква позиция, от която да преговаря с боса на „Инсуджи-гуми“, трябваше на всяка цена да завърши успешно сегашната си мисия. Извади пистолета си. Гайджинът все още беше на крака, очевидно без никакви наранявания.

Фицдуейн погледна към горната част на склона и с изненада установи, че и двамата му телохранители лежат неподвижно на земята. Сега трябваше да се изправи сам срещу трима нападатели. Единият беше съвсем близо, а от другите двама го деляха около двадесет метра. Дъждът се бе усилил и образуваше водна завеса. Въпреки нея Фицдуейн веднага забеляза така познатото движение, когато оябунът извади автоматичния пистолет. И това било държава, в която престъпниците не носели огнестрелно оръжие! По дяволите! Извади втория автоматичен нож и го запрати с все сила към най-близкия от нападателите. Острието пропусна целта, но мъжът се подхлъзна и падна на коляно в желанието си да избегне срещата с острието.