Токио, Япония, 8 февруари
Едрият мъж, облечен в скъп черен костюм от коприна, ръчно ушита риза и униформена вратовръзка, слушаше докладите за хода на започнатото разследване на братята Намака с интерес, задоволство и лека угриженост, но лицето му не издаваше нито едно от тези чувства. Защото не можеше.
Преди около четиридесет години ужасяващи изгаряния бяха обезобразили неговите черти. Пламъците бяха обгорили цялото лице, а кожата и мускулите на лявата му половина бяха почти напълно погълнати от огъня. От ухото му бе останало само късче почерняла хрущялна тъкан.
По онова време не можеше и да се помисли за пластична хирургия. Корейските банди бяха преследвани и постъпването в болница можеше да се окаже равнозначно на самоубийство. А когато вече можеше да си позволи пластична операция, лекарският екип успя да постигне само това, което се виждаше и днес. Благодарение на присадките, изрязани от хълбоците и бедрото му, бяха възстановени функциите на лицево-челюстната мускулатура. Можеше отново да се храни и да се люби с жена, ако тя преодолееше отвращението си от лицето му. Можеше да спуска и повдига клепачите си. Бяха възстановили носа му, а после и черното хрущялно парче, което трябваше да минава за ухо.
Въпреки това видът му си остана зловещ и отблъскващ благодарение на покритото с белези лице, на неговите деформирани черти и изопната, сякаш беше изкуствена, кожа. Когато хората го погледнеха, върху лицата им се изписваше страх. Беше живо предупреждение за ужасяващите трансформации, на които може да бъде подвластно човешкото тяло. А той притежаваше страховито излъчване — на човек, попадал вече в обятията на смъртта, на човек, който вече няма какво да губи.
Всички, които бяха с него, бяха изгорели в пожара или починали от тежките обгаряния, а успелите да се спасят от пламъците бяха съсечени. Те също смятаха, че той е мъртъв, че малката група от корейски гангстери е напълно унищожена. Акцията беше предварително планирана като урок по насилие. Япония възнамеряваше да възкръсне от руините на войната, за да бъде по-силна от всякога, а разпределящите властта и влиянието не желаеха да допуснат появата на съперници. Най-малко желаеха да допуснат да бъдат застрашавани от корейци. Корейците бяха поробени хора, заставени чрез сила да дойдат в Япония като черноработници преди или по време на Втората световна война, а по-късно бяха използвали американската окупация, за да се опитат да отхвърлят оковите на робството.
Япония загуби войната. Настъпи вакуум в управлението на страната. Черният пазар процъфтяваше. Гурентай, новата организация на престъпници, се появи на политическата сцена, но тя нямаше почти нищо общо с някогашните якудза. Гурентаите бяха безскрупулни и ограбваха безмилостно съсипаната от войната страна и нейното население. Много от гурентаите бяха корейци. Това беше възможност да се накаже Япония за арогантната й политика, да ограбят доскорошните си господари. Сега поробителите бяха победените. Новоосвободените корейци се радваха на подкрепата и съдействието на американските окупационни войски. Поне в началото.
В продължение на няколко опияняващи години непосредствено след войната корейските гангстерски групировки се радваха на небивал успех в Япония.
Основна цел на установения окупационен режим бе демилитаризирането на Япония и превръщането й в либерална демокрация.
Последва промяна в стратегиите. Унищожаването на комунизма се превърна в първостепенна и най-важна цел. Всеки и всичко, което се противопоставяше на комунизма или за което се считаше, че противостои на комунизма, започна да получава пълна подкрепа и съдействие от страна на американското разузнаване.
Именно с такава цел бе освободен от затвора Ходама. Той притежаваше организаторски талант и усет към детайлите, а освен това обхватът на политическите му контакти бе несравним. Знаеше къде и кого да притисне, за да получи необходимата политическа подкрепа.
Знаеше как да убеди млади негодяи — като братята Намака например — да се включат във формираните от него гангстерски групировки, предназначени да осъществяват неговите решения. Установи се съюзническо взаимодействие между американското разузнаване, десноцентристките политически сили и организираните престъпници. Новосъздаденият фронт се зае да унищожава комунизма и изключително силното по онова време движение на левите сили в страната и да сграбчи властта в свои ръце. За това бе необходимо да се спечели обществената подкрепа, а един от най-бързите начини бе да се насочи общественото мнение към борбата с корейските престъпни групировки. Средният японец хранеше яростна ненавист към тях, освен това те бяха удобен обект, към който да бъде насочена тази омраза.
Читать дальше