Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

— Куинтана и хората му не са глупаци — продължи Фицдуейн. — Другата възможност за нападение е с хеликоптери. Те точно за това са се приготвили, а и вече са го усетили на гърба си. Преди около година от Отдела за борба с наркотиците се опитали да ги нападнат по този начин. Сбъркали ужасно. Куинтана е инвестирал много сериозно в покупката на системи за радарно наблюдение и подвижни леки ракетни установки. Около платото е първата външна отбранителна система, а около пистата и Дяволската стъпка — втората. Знаеш, че напоследък никак не е трудно да си набавиш такъв вид неща от източноевропейските страни. Дори няма да ти излезе скъпо.

Лонсдейл влезе вътре да хвърли едно дърво в огъня. После се върна с думите:

— Ако летиш ниско и бързо, най-вероятно ще минеш през първия пояс. Доста голяма площ имат да наблюдават и може да те изпуснат. Летиш ли ниско по терена, ще те изгубят в приземния шумов фон.

— Хеликоптерите може би ще успеят — призна Фицдуейн, — но тук става въпрос кое ще успее най-добре. Освен това има и още няколко възражения срещу тях. Първо, дори и на тих режим, те си остават едни адски шумни машини. Второ, много са уязвими на обстрел от земята — можеш да свалиш хеликоптер с обикновен автомат. Трето, това са сложни машини и искат много сериозна логистична подкрепа. Четвърто, независимо дали ще минем незабелязано, или не двата пояса, никой няма да пропусне да забележи пристигането на два-три хеликоптера и когато се опитаме да се измъкнем, вече ще сме станали съвсем уязвими мишени във въздуха. Не забравяй, че Куинтана очаква хеликоптери и именно за тях се е подготвил. Базата му е настръхнала от ракети земя-въздух.

Лонсдейл се усмихна печално:

— И накрая, това не е официално одобрена от американското правителство операция; за да получим каквато си искаме подкрепа. Няма да можем да си повикаме прикритие от въздуха. Добре, картинката ми е ясна.

— Това, което предлагам, е по своята същност „прокрадване“ — каза Фицдуейн. — Качваме се на два С 130, снабдени с устройство за радарно управление по терена, с устройство за заглушаване на радари, и летим много ниско. Както сам каза, има много голяма вероятност да не ни забележат, но дори и да го направят, електрониката ще им заглуши радарите за няколко секунди, което ще е достатъчно. После гънтраковете се хвърлят навън от устройството за спускане на техника с парашут при свръхмалки височини — това ще стане на пет-шест метра. После самолетът се вдига на седемдесет и пет метра и ние скачаме. Сетне отново пада ниско и се отправя към къщи.

— Седемдесет и пет метра е адски малка височина, Хюго — възрази Лонсдейл. — По нашите места при скокове от сто и петдесет метра едва имаш време да се почешеш.

Фицдуейн се засмя.

— Не си в час, Ал! Има разработена нова система бързо отварящ се боен парашут. С него ще стъпиш на земята лекичко като балерина.

Лонсдейл го изгледа със съмнение.

— Никак не ми се ще да го изпробвам само за да открия, че изобретателят му малко се е поувлякъл в намаляването на минималното разстояние. Скачането с парашут е все едно да си легнеш с две-три змии. Повечето хора ги е страх даже да си го помислят, но колкото и страшно да изглежда, всъщност е съвсем безопасно, докато нещо не се обърка. А след това рядко ти се удава втори случай да приложиш натрупания опит.

— Преди около седмица скачах с него — отговори спокойно Фицдуейн. — Седем скока със седем различни парашута и седем пъти от седемдесет и пет метра. Аз също исках да проверя как е.

— Първия път май винаги е най-трудно, полковник — бавно каза Лонсдейл. — Е, като те гледам, нищо ти няма, така че давай нататък.

— За това, кое къде е на платото, разполагаме със сателитни снимки и с други източници на информация — продължи Фицдуейн. — Не бива да забравяме, че става въпрос за стотици хиляди квадратни километри доста негостоприемен терен. На теория те патрулират по него, но на практика това означава, че главното им внимание е съсредоточено върху нефтопреработвателните съоръжения и петролопроводите, като само от време на време правят по някой оглед с хеликоптер на останалата част. И откровено казано, какво друго могат да сторят? А и за какво им е?

Лонсдейл се бе облегнал назад с притворени очи. Мъчеше се да си изгради собствен модел на плана на Фицдуейн. Фактът, че няма да използват хеликоптери, отначало го стресна, но сега вече започваше да разбира нещата. Това, че вече бе тренирал с гънтракове и с рейнджърите в Ирландия, бе много полезно. Участваше и в скокове с отваряне на парашута на малки височини.