Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

— Хайде, Хюго! Да вървим! — изрече задъхано, сякаш бе тичал.

Фицдуейн го изгледа слисано.

— Трябва да се връщам във Вашингтон, нещо е станало.

— Няма какво да се връщаш във Вашингтон, за да ти трият сол на главата! — изсъска Ал злобно, закопчавайки колана и закачайки радиото на него. — Ограбили са шибаната банка! Носиш ли си нещо?

Фицдуейн кимна, опитвайки се да потисне усмивката си.

— Мислех си, че в Медора нищо не се случва.

— Нищо не се случваше, докато не се появи, Хюго! — парира той. — Хайде, давай!

Ал затрополи надолу по стълбите, плътно следван от Фицдуейн.

— Какво ще правим сега? — попита го той в движение.

— Ще се опитаме да им отрежем пътя за бягство — отвърна Лонсдейл, скачайки в колата си. — Четирима са, в джип. И са тръгнали насам. Има доста места за криене. Това е голяма страна.

— Въоръжени ли са?

Лонсдейл подкара колата стремително, стряскайки змиите по пътя си.

— Разбира се! — отвърна раздразнено той. — Не знам как обират банки в Ирландия, ама тук сме в Съединените щати! Мамка му! Виждал ли си американец без пищов? Правото да го носи му е записано в конституцията. Дотук имаме един убит пазач и един служител, който май не е много добре.

— С какъв вид оръжие са? — попита Фицдуейн.

— Автомати, пушки и без съмнение някой и друг пищов — отвърна Лонсдейл. После се усмихна: — И доколкото разбрах, с удоволствие ги използвали.

— Страхотно! — изкоментира Фицдуейн. — Само не забравяй да им кажеш, че съм турист.

Катлийн не бе очаквала никакво насилие. Знаеше, разбира се, че такава възможност винаги съществува, но според нея бе твърде далечна.

Северна Каролина не бе военна зона. Извън зоните с висока престъпност, Съединените щати бяха относително спокойна страна. Тя просто си отпочиваше, приятно отпускайки се в топлината на безоблачния ден. Депресията й се стопи. Почувства се разнежена и отзивчива и точно в това състояние на духа качи наперената сержантка, стопирала я по пътя обратно към Форт Браг. След това спря до една японска туристка, която започна да й обяснява, че се е изгубила…

Внезапният удар я разтърси жестоко. Както си бъбреше оживено с японката, сержантката изведнъж започна да бълва кръв върху Катлийн, а гърлото й зяпна като някаква гротескна уста, от която на тласъци бликаше кръв. Очите й бяха още живи, а тялото й умираше — тя го виждаше и изпитваше ужасен страх, но нищо не можеше да направи. Всичко трая само няколко секунди, но на Катлийн те се сториха дълги като многосериен филм на ужасите. После светлинката в очите й угасна, мускулите на лицето се отпуснаха и тя престана да бъде човек. Чак тогава Катлийн писна:

— Детето ми!

Думите й бяха натикани обратно в устата с тежък юмрук в зъбите. Замаяна, тя бе извлечена навън от колата и хвърлена по корем върху земята. Овързаха я и й натъпкаха кърпа в устата. Време за съпротива или викане нямаше. Усети в кожата си игла и веднага изпадна в безсъзнание.

В ума й бегло се мяркаха спомени за бясно въртящи се витла на хеликоптер, някакви вибрации, постепенно преминаващи в напрегнат вой, докато, машината излиташе във въздуха. Полетът май не бе дълъг. Катлийн лежеше на пода, закопчана с белезници за металните крака на седалката. Отново й биха някаква инжекция и тогава изгуби съзнание окончателно.

Събуди се в момента, в който й слагаха вериги на ръцете. Отначало помисли, че е още в хеликоптера, но после видя, че подът е друг. Лежеше върху грубо замазан бетон, въздухът бе сух и горещ, а монотонния шум на летящ хеликоптер вече го нямаше.

Малко след това, все още замаяна, усети, че слагат вериги и на краката й. Катлийн заплака и някой силно я зашлеви през лицето. Не виждаше нищо, очите й бяха стегнати в превръзка. Но чуваше гласове. Говореха май на японски, но се долавяше и испански. За испанския бе сигурна, бъбреха хора и от двата пола. Един от гласовете бе властен — женският. Другите потвърждаваха заповедите й и ги изпълняваха.

Беше жадна и извика да й дадат вода. Никой не дойде и така изминаха няколко часа. Стана студено и тя започна да трепери, а жаждата й се усили. Приличаше на безкраен кошмар, само че тя бе будна. Все пак накрая заспа и след известно време някой я събуди с ритници. После изведнъж блаженство — усети вкус на вода, устата й се препълни.

Вдигна окованите си във вериги ръце да хване пластмасовата бутилка, но точно когато я докосна, някой я отдръпна и се изсмя. Тя усети как водата плисва върху тялото й и се разлива по пода. Катлийн се наведе и близа мокрия под, докато езикът й се разкървави.