Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Снимките с полуизгорелите отломки на машините и овъглените трупове на екипажите се бяха оказали неповторим пропаганден инструмент.

По ирония на съдбата злополучната операция на ОБН бе допринесла за защитата на невероятно огромния мексикански наркобизнес и процъфтяващата контрабанда. И в частност на дейността в щата Текуно. Губернатор Диего Куинтана се бе скъсал от смях, когато прочете заповед FA/128 на Съвета за национална сигурност на президента. „Та те си връзват ръцете — бе казал тогава той. — Знаят го много добре и въпреки това не могат да направят нищо.“

Официалната версия бе, че всички членове на ударната група са загинали в пламъците. Обаче бяха върнали пет трупа. Останалите бяха използвани като повод за пазарлък. Щели да бъдат върнати „след известно време“, трябвало да се спазва известен ред. А неофициалният подтекст бе, че ако Съединените щати се държат прилично, на всеки шест месеца ще им връщат по един човек. Иранците бяха показали нагледно на света докъде могат да злоупотребяват с търпението им.

Правителството прие тази сделка. Хората бяха мъртви, операцията поначало не е бивало да се провежда. Подобряването на американо-мексиканските отношения бе задача от първостепенна важност.

Седмината оцелели бяха предадени на Ошима да ги използва както намери за добре. Само да гледа да не избягат. Те бяха мъртви и трябваше да си останат мъртви.

Да се поддържа дисциплината сред наемниците в Дяволската стъпка бе проблем. И пленниците бяха използвани като пример. За тяхната смърт още продължаваха да говорят. Първият пленник бе изгорен жив, тикнат в метална клетка, пред очите на целия гарнизон. Изгарянето бе станало през нощта и се превърна в истинско шоу. Клетката бавно се нажежи до бяло, а съществото вътре подскачаше и пищеше.

След това дисциплината рязко скочи нагоре.

Следващият пленник бе гилотиниран. Французите бяха владели Мексико за малко и около ешафода бе устроен цял театър. Спомените от онази нощ бяха още пресни. Третият човек бе обесен, набит на кол и разчекнат по ритуален начин. Това дойде малко в повече и на някои от най-закоравелите наемници в гарнизона. Четвъртият бе премазан с танк. Петия го бяха вързали за дулото на едно оръдие и бяха изстреляли халосен заряд. Парчета от него се налепиха по стената на каньона отсреща.

Шестият бе бавно обезглавен с гарота. Седмият бе още жив.

Ошима излезе пред неравния строй на наемниците, а зад гърба й се виждаше разпънатото на две греди във формата на „Х“ голо тяло на пленника.

Войниците се смълчаха и я загледаха очаквателни.

Ошима му отряза ръцете до китките и краката до глезените, след което го изкорми. Това бе любимият й начин на убиване и тя се наслаждаваше на мисълта, че ако палачът знае как да пипа, жертвата умира много бавно и в адски мъки.

Представи си, че убива оня гайджин , Фицдуейн. Не бързаше, но все пак имаше някои проблеми от практическо естество, когато правиш такова представление пред наемници. Това шоу можеше да продължи доста дълго, но трябваше да се сменят часовите, имаха задължения.

Нямаше да се съобразява с тези ограничения, когато започне работа над Катлийн. Агонията на тази жена щеше да бъде без край.

На път за Вашингтон Фицдуейн задряма неспокойно в самолета.

От времето на Виетнам, където бе свалян няколко пъти при различни обстоятелства, както и от някои други горещи точки на планетата, той бе дошъл до извода, че един самолет може да се завърне на земята по много и различни начини, като не всички от тях са приятни.

Не бе кой знае какъв привърженик на пътуването със самолет. Ако по време на полета можеше да се спи, той спеше. Този път обаче това не му се удаде толкова лесно. Неспокойното му подсъзнание непрекъснато му рисуваше мрачни картини и у него се загнезди ужасното чувство, че работата, която бе подхванал, може да му коства много.

Мрачното му настроение го бе вкопчило още при полицейската акция срещу обирала банката в Медора. Избухналият в кръвта му адреналин, когато с рев потеглиха от необикновената къща на Лонсдейл, се превърна в депресия, след като двамата настигнаха извършителите при пътната блокада на аризонската полиция само на няколко километра извън градчето.

Щатските полицаи не бяха оставили нищо на случайността, и то с основание. Когато крадците откриха огън и се опитаха да минат през блокадата, полицаите се свиха зад колите си и отвърнаха енергично на стрелбата.