Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Цялата обстановка натрапчиво му напомняше на скритата мощ на айсберг. Средният гражданин рядко усеща силите, ръководещи решенията му, и тази тайнственост не беше приоритет само на тоталитарните държави. Дори и в Съединените щати, най-откритата страна в света, имаше много потайни механизми. Бяха нужни на онези, които истински разбираха силата на властта. Дори да си вътрешен човек, имаше още много неща, които си оставаха неразгадани за теб. Никой нямаше пълен достъп. Обаче според Фицдуейн Грант Леймър бе привилегирован. В противен случай нищо от това нямаше разумно обяснение.

Кокрейн тъкмо закопчаваше снежнобялата си риза, когато Фицдуейн влезе. От едно полуотворено чекмедже стърчеше електрическа самобръсначка. Кокрейн набързо среса косата си пред огледалото и така само за две минути се превърна в някакво приемливо подобие на стегнатия шеф на отдел, когото Фицдуейн бе срещнал за първи път.

— Хвана ме в крачка, Хюго — каза той рязко. Гневът у него бе потиснат, но си пролича, когато проговори. — Да се киприш в движение, е нещо, на което няма начин да не се научиш в Камарата. Работиш непоносимо дълго и понякога за непоносимо тъпи хора. По-голямата част от работата ти отива в кенефа, обаче външният ти вид… О, външният ти вид трябва да е за шест! Да изглеждаш като изваден от кутия… Научаваш се още да се къпеш в чаша вода, да си държиш гардероба в чекмеджето и да чукнеш нещо набързо между две гласувания. Такова ни е наследството от Великите основатели. Тия хубави момчета са създали страхотна система. По времето на римските императори сигурно е било по-лесно. Пак е можело да получиш нож в гърба, но поне не е трябвало да се притесняваш за хората. Откровено казано, демокрацията вони.

Фицдуейн се тръшна на един стол.

— Изглеждаш като току-що лъснато лайно, Лий — промърмори той. — Сигурно защото не си спал. Какви са тия приказки за нож в гърба?

— Това не е твой проблем, Хюго — отвърна мрачно Кокрейн. — Ти си ирландец, а това е строго американска политика. Един стар обичай, нарича се „да изхвърлиш бебето заедно с водата от коритото“. И още — да плюеш в лицето на приятелите си.

Фицдуейн се усмихна.

— Американците не са единствените в света, които постъпват по подобен начин. Така че, ако обичаш, светни ме за какво става въпрос.

Кокрейн впери поглед право в очите на Фицдуейн.

— Почти десетилетие и половина Комисията за борба с тероризма бе високоефективен инструмент в ръцете на американския конгрес. И сега слагат този инструмент в чекмеджето. А никога преди не сме били по-заплашвани от тероризъм, колкото сега, и никога по-рано работата ни не е била по-нужна! Но това е положението!

За известно време Фицдуейн загуби дар слово. Цялата мексиканска операция минаваше през комисията. Ами Катлийн! Последиците бяха унищожителни…

— А какво става с операцията в Текуно, Лий?

По лицето на Кокрейн пробягна сянка.

— Доколкото си спомням, съвсем доскоро ти не искаше и да чуеш за нея — каза той с неприкрита ирония и едва потиснат гняв.

Тялото му се пренапрегна, началник-щабът имаше къс фитил и често обичаше да размахва камшика, но Фицдуейн никога не го бе виждал в такова състояние.

Той се опита да посмекчи ситуацията.

— Лий, ти си уморен и е съвсем нормално да се чувстваш така след всичко, което направиха с комисията. Но може би не е никак добра идея да си го изкарваш на мен. Много добре знаеш защо промених решението си.

— Върви на майната си, проклет ирландец! — избухна Кокрейн. — Аз обичам тази страна, бил съм се за нея! Сражавал съм се за някаква кауза! А ти си се загрижил за някаква си жена! На карта са заложени далеч по-големи неща, но ти пет пари не даваш за тях. Ти не си нищо друго, освен един шибан наемник!

Фицдуейн усети как гневът му избухва в него, но така нищо нямаше да постигне. С усилие го потисна. Едва се сдържаше да не удари събеседника си. Борейки се с яростта си, дълго мълча, преди да отговори.

— Каузите са за хора, Лий — продума най-сетне тихо, — и ти знаеш по-добре от всеки друг защо правиш това, което правиш. И Катлийн е нещо повече от „някаква си жена“. Освен това тя е похитена от хора, които заплашват благосъстоянието на тази страна. Ние сме от една и съща страна на барикадата, Лий. Затова ме псувай, ако това ще помогне с нещо на нашата кауза. А още по-добре вземи се наспи.

Кокрейн се отпусна на стола си като пребит.

— Господ да те убие, Хюго — каза уморено той. — Не можа ли да избухнеш и ти като нормален човек? Адски гадно е да говориш на някого спокойно, когато ти се иска да му треснеш един. Хей, човече, ама ти май не ме разбра, а? Мислех си, че ирландците избухвате при най-малкия повод.